Предпоследно гостуване ще изиграе Боруия тази вечер. Мачът срещу Вердер Бремен ще започне в 19:30 часа българско време. А Борусия и Байерн все още не са решили спора по между си за титлата. Байерн водят само с две точки пред Борусия, а играчите на Люсиен Фавр ще се борят до последната възможност за Салатиерата.
Самият той призна на пресконференция, че играчите са били в голям шок и депресия след срамната загуба 2:4 в дербито с Шалке, но и заяви, че знаят за какво ще се борят в оставащите срещи. Все пак още нищо не е решено. Мачът за Борусия ще пропуснат- контузеният Хакими, Загаду и наказаните заради червени картони - Марко Ройс и Мариус Волф. На Везерщадион Борусия няма да има друг шанс за титлата освен победа и чудо в редиците на Хановер, който по-рано ще се опита да остане в Първа Бундеслига с мач срещу Байерн Мюнхен.
Интересно в случая е, че в последните 7 срещи на Весерщадион Борусия печели пет срещи и губи само една. На това ще се надяват и феновете на жълто-черните днес, като стискат палци Марио Гьотце да продължи серията си срещу този съперник - в последните срещи срещу този съперник той има участие в 9 гола - 5 попадения и 4 асистенции.
Евентуалните състави за двата отбора са:
Вердер Бремен: Павленка, Гебре Селасие, Великович, Фрийдл, Аугустинсон, Шахин, Егещайн, Класен, Крузе, Осако, Рашица
Борусия Дортмунд: Бюрки, Пишчек (под въпрос), Вайгл, Аканджи, Диало, Витсел, Санчо, Гьотце, Герейро (Дилейни), Пулишич, Алкасер
Главен съдия на срещата е Фриц, с асистенти: Шаал, Пелгрим и четвърти съдия: Пфайфер
Срещата може да бъде наблюдавана в българския ефир по Евроспорт 2. За тези, които предпочитат немски коментар, могат да гледат срещата по Sky.
За феновете на радио предаванията - могат да се насладят на немски коментар на живото предаване, започващо в 19:15 на официалния интернет адрес на отбора: BVB Net Radio
Виктория Танева
Photo: www.bvb.de
Търсене в този блог
събота, 4 май 2019 г.
Тридесетгодишно съперничество
Photo: David Klammer, www.11freunde.de |
Израснах в град с два изявени отбора. В квартала ни имаше
фенове и на двата отбора. Но винаги съм се възхищавала на съседството на баща
ми и съседа отсреща – единият фен на Локомотив, другият – на Ботев. Очаквах дербитата
с интерес – дори без победител, беше забавно да гледаш двамата как спорят. Ако единият
е загубил, не излизаше със седмици от вкъщи. Ако другият е загубил – историята беше
същата. Споровете пък при равенство бяха типичен пример за двата „враждуващи“
лагера. Но пък като съседи и приятели двамата много се уважаваха, говореха си,
здрависваха се, смееха се. Вярвах, че такива като тях не се намират лесно. Докато
един ден не попаднах на няколко истории. Насладете им се:
Кастроп-Рауксел е град, намиращ се между Дортмунд и
Гелзенкирхен. Навремето миньорски град, както повечето в този регион. Еднакви,
улици, еднакви къщи, еднакви покриви и входни врати. Всеки познава всеки. Всички
работят едно и също получават една и съща заплата. През уикендите мият колите
си, мачове, първенства, барбекю и бира в градината. Може да кажем, че сякаш
това е перфектното и еднакво общество. До момента, в който не се зададе дербито
Борусия-Шалке. Тогава на два съседни прозореца, на две еднакви къщи се веят
едно жълто-черно и едно синьо-бяло знаме. Това са съседите : Хайнц Кюфхаузен и
Олаф Бок.
Хайнц посреща репортера в дневната си и секунди по-късно
сваля от горния етаж жълто-черните си принадлежности – знаме, блуза, топка с
автографи (има такъв и на Теди де Бер). Спомня си първия мач, на който е
присъствал – през далечната 1963г. От 14-годишен работи в мините. Всъщност през
целия му живот са били шест мини. Слага юмрук на масата и започва да ги преброява
поименно всичките. Разказва истории за мините, за приятелите от там. История след
история, но само една тема успява да го намръщи – Олаф Бок.
Олаф, дребен човек, също бил миньор. Посреща репортера с
шапка на Шалке, тениска на Шалке, шорти на Шалке – целият човек е „Шалке“. Първата
тема, която подхваща е за местното дерби. Цялото му тяло говори – ръцете размахва във
всички посоки, тресе краката си, свива вежди, присвива очи и всичко от емоции за
този мач. Свива пръстите си и стиска палци. Всъщност животът в мината му е
оставил и своя отпечатък – губи един от пръстите си по време на работа. Двама еднакви
човека в работата си, а различни във футболните си идеологии.
Дълги години заедно тръгват на работа, трудят се в една и
съща мина, в последствие сменят заедно мините. Когато и последната мина затваря
и двамата намират друга работа – чистят котли, стълбища и подове във фабрики в
региона. Работейки, не спират да спорят и да се закачат на футболна тематика. Тридесет
години съседи и колеги, тридесет години различни във футболните цветове. Едно място,
където датата на дербито е по-важна дори от рождения ден, а на въпроса „Как си“
може да отговориш в зависимост от изхода на мача през уикенда.
Любимата тема за заяждане е титлата през 2001 година, която
Шалке изпуска. С умиление Олаф си спомня:“Излезнах от кръчмата с мисълта, че
сме шампиони. Щях да празнувам и вкъщи, чакаше ме леденостудедна бира. Но когато
влезнах в нас и всичко рухна. Байерн празнуваха титлата. А съседът, фен на
Байерн през няколко къщи, празнуваше и танцуваше на двора. Изкарах от мазето
няколко пиратки, останали от Нова Година, и ги хвърлих по него. След тях
хвърлих и една кофа кисело зеле в двора му.“
Толкова години, толкова мачове един срещу друг. Задният двор
неведнъж е бил камъкът на раздора. Там е и изградената от Олаф беседка, окичена
със синьо-бели шалчета и знамена. Е, има и малък ъгъл в жълто-черно, който е
там благодарение на неговата съпруга Бетина, която обича пък Борусия. С любов
той я споменава в разказа си: „Моята стара пчеличка Мая, моето кърлежче, моето
съкровище“.
Та от тази беседка започва „раздялата“ на дългогодишните
съседи. За Световното 2006 година тази беседка е била пристан на гостите на
Олаф. Той с гордост си спомня – 460 литра изпита бира, 40 килограма котлети за
четири седмици. За тези четири седмици компанията буквално е живяла в
беседката. Това продължава и след това. Спорт1 предава от беседка без почивка
от петък вечер до неделя вечер. Викове и песни огласят квартала. А Хайнц не
издържа. Той предпочита да не чува песните на Шалке и да гледа мачовете си на
спокойствие. Между двамата се запалва искрата на спора – футбол, шум, песни,
бира – един нормален уикенд в квартала. Така наскоро Хайц се „разделя“ с Олаф и
се премества на две преки, където спокойно може да прекара старините си,
гледайки любимата Борусия.
Какво всъщност би било едно дерби без този вид фенове? Колко
би бил скучен животът в един квартал без тях? Двама човека, вървели рамо до
рамо в живота, познаващи труда и болката от него, праха в мините и умората след
това. Двама, познаващи радостта от победата, болката от загубата. Двама, които
знаят как да се забавляват и как да дразнят съперника. Всеки един от тях чака на
прозореца с нетърпение, другият да се покаже навън, за да го пита „Как е“. Е, понякога
е по-добре да не чуваме отговора. :)
Очаквайте втора част на публикацията.
Източник: www.11freunde.de
Photo: David Klammer, www.11freunde.de
Абонамент за:
Публикации (Atom)