Търсене в този блог

сряда, 30 май 2012 г.

Борусия показа трофеите в своя музей

Борусия Дортмунд показа Слатиерата и Купата на Германия в своя музей- Борусеум и те вече могат да бъдат видяни от близо от всеки, неуспял да се докосне до тях в деня на шампионската обиколка на града. Двата оригинални трофея ще бъдат достъпни за феновете най-малко за една година и почти през цялото време ще бъдат в музея. Посетителите могат да си направят снимки с трофеите. Желанието на ръководтсвото на отбора е колкото се може повече фенове на жълто-черните да могат да се докоснат до историческите трофеи. Те ще бъдат извеждани от музея само при важни мачове по време на следващия сезон. Друг подарък, който ще направят от Борусия на своите фенове, е безплатен вход на музея в деня на рождения ден на отборът от Дортмунд- 19 декември и безплатни снимки с трофеите. През това време ще се направи и снимка на отбора за сезон 2011/2012 с трофеите и с подписи на всички футболисти на отбора.

вторник, 29 май 2012 г.

Емоция или вандализъм- по-силни мерки срещу ултрасите

Борусия Дортмунд е един от малкото отбори, чиито привърженици в последните години развиват ултрас културата. Консервативният привърженик обаче все още не може да приеме като нещо нормално пиротехниката по стадиона. Докато броиката на феновете "за" пиротехниката се покачва, властите вземат по-силни мерки срещу тях. Докато едните наричат пиротехниката "емоция", властите я наричат "вандализъм". За този сезон има над 200 наказателни дела срещу фенове, нарушили закона за взривните вещества. Полицията в Германия предупреди и Борусия Дортмунд да засили контрола при влизане и сигурността на стадиона, а също така да обърне внимание на т.н. "ултраси", които от своя страна наричат пиротехниката "емоция". От полицията съобщават, че в Борусия трябва да стигнат да окончателно решение спрямо ултрасите и с цел сигурността на стадиона да не им бъде позволяван достъп до футболните срещи. В средата на юни е насрочена и среща между полицията и Борусия Дортмунд, а разговорите ще са в посока сигурността на стадиона и подобряването на видеонаблюдението, като се акцентира и върху идентифициране на отделните личности. Един от начините за прекарване на пиротехниката на стадиона е следният- при влизането на стадиона част от ултрасите започват да бутат тези отпред, като по този начин създават навалица и отвличат вниманието на стюардите на входовете. Проблемът с индентификацията им на стадиона е голям поради това, че тези фенове се отдалечават бързо и също толкова бързо успяват да се преоблекат. Желанието на полицията е да се работи с по-добри камери, които ще могат по-лесно да идентифицират извършителите. В последната домакинска среща на Борусия срещу Фрайбург бе тествана и нова техника за наблюдение, а с нейна помощ са разпознати няколко от феновете, които са били осъдени по бързата процедура и са получили забрана за посещение на футболни срещи. В същото време разходите на полицията се покачват- нужни са нови камери, място и ресурси за съхранение на намерените взривни вещества. И докато органите на реда измислят нови и нови начини да спрат феновете в тези свои начинания, в социалните мрежи се появяват все повече групи в подкрепа на пиротехниката по стадионите. Едно е ясно за тези ултраси- те са твърдо против бомбичките на стадиона и факли по игрището, но твърдо подкрепят идеята, че трибуните имат нужда от емоциите, които носят факлите и димките. Идва и логичният въпрос- по-добре ли е да се хвърлят предмети по терена и това да остане ненаказано, отколкото да гледаме една цветна феерия по трибуните?

сряда, 23 май 2012 г.

Кръвта вода не става- Марко Ройс



Първи юли 2012 година. Момчето от Дортмунд се завръща в родното си място. На Вестфаленщадион хората го обичат, даже обожават. Изпращан с аплодисменти на срещите между Борусия Дортмунд и Борусия Мьонхенгладбах, желана трансферна цел, любимец на жълто-черния фен, страшилище за противниковите играчи. Това е той- Марко Ройс. Едва ли има фен на немския футбол, който да не е очарован от качествата на това момче. За него невъзможна ситуация няма, за него загубен пас няма. Невероятно техничен, бърз, изобретателен. Неслучайно от ръководството на Борусия Дортмунд бързаха, за да си го върнат обратно. А той не се двоуми. Все пак "кръвта вода не става". Кой е Марко Ройс?
Ройс е роден в Дортмунд през 1989 година. На терена се справя отлично както като нападател, така и като офанзивен полузащитник, а силният му крак е десният. Започва да тренира в местния футболен клуб Пост още на четиригодишна възраст, а когато е на седем години, бива забелязан от Борусия и привлечен в юношеските формации на жълто-черните. Тук преминават десет години от живота му. Докато децата от квартала изживяват детските си години, Марко израства емоционално и физически с Борусия. Всеки ден футболът изпълва живота му. Самият той си спомня, че като дете, е ритал всичко, което е имало кръгла форма. С детските формации на Борусия пътуват на различни турнири, където се представят доста успешно. Но на седемнадесет години Марко взема сериозно решение- да играе в Рот-вайс Аален. С червено-белите имат шанса да заиграят във Втора Бундеслига. Добрите му игри тук привличат вниманието на първодивизионния Борусия Мьонхенгладбах. Така през 2009 година той преминава при "кончетата". Несъмнено той е и основното звено, благодарение на което черно-белите излязоха от своята криза и най-вече в последната година. И ако Дортмунд създаде футболиста Марко Ройс, то Мьонхенгладбах определено разви този талант. Тук той се издигна в очите на футболните специалисти, тук той привлече вниманието на Йоаким Льов, тук той доказа, че е създаден за шампионския състав на Дортмунд. С основна роля за спасяването на кончетата от изпадане миналия сезон и 34 изиграни мача, единадесет попадения и девет асистенции, Ройс заслужено прави и своя дебют в националния отбор на Германия през 2011 година срещу Турция. Неслучайно и Льов ще му гласува доверие по време на Европейското първенство това лято. Ройс беше основна фигура и през този сезон за Мьонхенгладбах. Със записани 32 срещи и 18 попадения е време той да се сбогува с отбора, който му отвори вратите към професионалния футбол. Така на първи юли официално той ще е новото попълнение на Дортмунд. Момчето се завръща. Марко Ройс подписа в началото на тази година петгодишен договор с жълто-черните за сумата от 17 милиона евро.
Няма как това момче да не бъде обичано от феновете в Дортмунд. Почти във всяка изиграна среща между Мьонхенгладбах и Шалке, той успява да накаже сините от Гелзенкирхен. Непожалени остават също така и Байерн Мюнхен. Много от феновете се шегуват даже, че Ройс заслужава да му бъде връчен златен медал от Борусия Дортмунд за този сезон.
Дали успехите на младока и очарованието в играта му се дължат само на талант и много работа? Интересно за него е, че си има някои ритуали, които винаги изпълнява преди мач. Например винаги обува първо десния чорап, дясната обувка, дясната кора, а когато излиза на терена, внимава винаги да стъпе с левия крак. Дали на това се дължи магията в краката му? Едва ли. Още от дете футболът определя пътя, по който да премине животът му. Видял много на още крехка възраст, най-доброто за Ройс тепърва предстои. Всички очакват с нетърпение да видят Марко в жълто-черното трико. За любовта от феновете той ще се отблагодари по най-добрия начин, особено когато вече си е у дома.

вторник, 15 май 2012 г.

Кагава отлетя в понеделник за Манчестър според немските медии

В публикация в немския сайт www.marler-zeitung.de с днешна дата излезна съобщение, че Кагава е летял в понеделник към Манчестър, за да подпише договор с червените дяволи. Въпреки надеждите на феновете на Борусия, че японецът може да преосмисли решението си и да остане в Дортмунд, той заяви след спечелената Купа на Германия, че не иска да остане повече в Дортмунд и не знае все още къде ще играе. Днес обаче излезна информация, че с полет LH3434 на Луфтханза от Дюселдорф Кагава е поел към Англия в понеделник. Там Кагава ще се срещне с мениджъра си Томас Крот. Той обаче имаше и уговорена среща със спортния директор на Борусия, Михаел Цорк, във връзка с договора на японеца, който изтича през 2013 година и няма да бъде преподписван. От Борусия закупиха Кагава за 350 000 евро през 2010 година. Ако Манчестър Юнайтед или друг английски тим обаче искат да го закупят, ще трябва да изкарат поне 40 пъти повече пари за закупуването му от Дортмунд.

Талисманите в немското първенство- пчеличката Ема и компания

В немското първенство едва ли има отбор без талисман. Дори трето- и четвъртодивизионни отбори си имат голямо плюшено човече, което има някаква история.
Талисманът на Борусия Дортмунд е пчеличката Ема. Тя се появява като талисман през 2005 година. Висока е 2, 25 метра. Талисманът е на всяко домакинство, а също така пътува на всяко гостуване не само в Германия, но и в чужбина. Освен по футболни срещи пчеличката може да бъде видяна на различни мероприятия, организирани от Борусия, като например посещения на зоопарка, раздаване на автографи и др. Ема носи жълто-черна фланелка с номер 09. Името на пчеличката идва от големия футболист на Борусия Дортмунд- Лотар Емерих "Ема", който има 183 изиграни срещи и 115 попадение в Бундеслигата с екипа на дортмундци за периода 1960-1969. След като през 2003 година Германия и Борусия Дортмунд се сбогуват с Лотар Емерих, две години след това се появява жълто-черният талисман, наречен с прякора на легендата Емерих- Ема. Също като него Ема има огромни сини очи, но има и разлики между тях. Например Лотар Емерих не е носел обувки номер 66, с каквито потропва Ема.
Берни е талисманът на Байерн Мюнхен. Той е кафява мечка и е талисман на Байерн от 2002 година.
Талисманът на вечния съперник на Борусия- Шалке, не е животинче, както при повечето отбори, а е момче, на име Ервин. Той е висок 2 метра, носи синя фланелка на Шалке с номер 04. Интересно е, че има бейзболна шапка на главата, която е доста по-малка, а под нея са скрити очите. Талисманът на Шалке не спира да обикаля 90 минути около терена и се опитва да зарежда феновете с настроение.Интересно е, че Ервин вече не празнува след попадение на Шалке, т.к. през 2004 година след попадение на Аилтон, той скача от радост върху Еврин и му бута главата. Така целият стадион вижда човекът, който прави Ервин жив талисман.
Докато другите отбори имат плюшени талисмани, то Кьолн е единственият немски отбор с жив талисман. Козлите, както са наричани, си имат за талисман... козел, на име Хенес. Той е висок 70см, около 30 килограма. Често си похапва тревичка и мокър хляб. Историята за талисмана започва през 1950 година, когато на отбора е подарен козел от директорката на един цирк. Треньорът на Кьолн, Хенес Вайсвайлер, хваща в ръце козела, а той му се изпикава в ръцете. Хората решили, че това ще донесе късмет на отбора, и кръщават талисмана на тогавашния треньор. Всеки път, когато умре козел, се заменя с друг. Днешният козел е Хенес VIII.
Следващият герой е Юнтер, талисманът на Мьонхенгладбах. Той е кон и цвили на стадиона на Борусия от 1999 година. Той е кръстен на легендата на Борусия Мьонхенгладбах- Гюнтер Нетцер.
Хамбургер също си имат дългогодишен талисман. Това е динозавърът Херман. Той е до отбора от 1965 година насам. За разлика от повечето талисманчета Херман не е кръстен на футболист, а на дългогодишния масажист на отбора- Херман Рийгер.
Ако наблюдавате среща на Щутгарт, не се плашете, ако видите разхождащ се на свобода крокодил. Това е Крокодилът Фритцл и е талисманът на Щутгарт от 1992 година. Той е избран от феновете и е кръстен на бившия голмайстор Фриц Валтер.

понеделник, 14 май 2012 г.

200 000 празнуват в Дортмунд

Когато Дортмунд не спи с дни, когато Дортмунд празнува с дни. Когато хората са по дърветата, по тераси, по светофари. Когато се лее бира с тонове и когато всички носят хартиени корони на главите си, значи, че Дортмунд е шампион. Стотици хиляди излезнаха вчера по улиците на Дортмунд, за да посрещнат шампиона и носителя на Купата на Германия- Борусия. От толкова успехи феновете и футболистите нямаха време да спят.
След победата на финала за Купата, изгледана от близо 14 милиона зрители според данни на ZDF, футболистите празнуваха до 6 сутринта. Поспаха няколко часа, а след това се качиха на полет до Дортмунд с номер 1909. На самолета беше залепено жълто-черно сърце, а футболистите бяха посрещнати като герои от война от близо 1000 човека. Първата задача на играчите беше да се впишат в Златната книга на Дортмунд, а кметът Улрих Зиирау ги определи като златното поколение в историята на дортмундски спорт. Оттук и шампионската обиколка на града започна. До 17 часа данните за два от основните площади са: 10 000 фена на Борзигплац и 12 000 на Фрийденсплац и още десетки хиляди по улиците, по които щеше да премине откритият МАН, където футболистите щяха да покажат не само Купата, но и Салатиерата. Въпреки забраните за качване по дърветата, по-изобретателните бяха вече се качили и бяха заели най-добрите места, от където да направят снимки и да видят купите. Хиляди плакати, на които пишеше "Благодаря, момчета", хиляди знамена, хора от различни националности и градове, обединени и мислещи само за едно- Борусия. Автобусът с футболистите се движеше бавно, хората хвърляха шалове и фланелки, други, качили се по дърветата успяха да докоснат и Купата, а феновете се шегуваха, че дори Байерн не са били толкова близо до нея. Улиците се огласяваха от песни, а всички избухнаха от песента "В дни като тези": "Чакам от седмици този ден, и танцувам от щастие... по същото време, на същото място, както последния път... в дни като тези си пожелаваме безкрайност..."
Момчетата на Юрген Клоп се качиха и върху автобуса, за да усетят тази безкрайна радост, снимаха почти постоянно жълтото море пред тях. И така с часове. Борзигплац беше задимен от жълти и черни факли. Нетипично за немците се чуха и няколко бомбички. Изобретателността на феновете нямаше край- огромни плюшени мечки с фланелки на Борусия, плюшени котки с жълто-черни шалове. Почти до полунощ откритият МАН не можеше да стигне крайната си точка. Често не се движеше с по 10-20 минути. Въпреки конната полиция, стюардите и няколкото полицейски коли, които проправяха път през феновете, беше трудно придвижването. Специален хеликоптер прелиташе над централните улици и заснемаше всяко едно място, по което преминаваше автобусът. По данни на Общината и на медиите между 200 000- 250 000 човека са излезли по улиците през деня. Няколко минути след полунощ шампионската обиколка приключи. Феновете не се разотиваха толкова бързо. Оставили след себе си хиляди кутии от бира, те щяха да продължат двудневното си безсънно празненство.
За такива дни живеят хората тук. В този ден млади, стари, богати и бедни бяха рамо до рамо, прегръщаха се, снимаха се, плачеха заедно. В такива дни няма значение какъв си, колко различен си, защото силата, обединяваща тези хиляди, е много по-голяма от всяко друго социално разделение. Това е силата на футбола. Има ли друга по-обединяваща сила?

Използван снимков материал: www.ruhrnachrichten.de

неделя, 13 май 2012 г.

Тотална доминация! Достойни Борусия и Байерн!

Когато се спомене името "Байерн Мюнхен", краката на хората започват да се разтреперват. Това е съвсем в реда на нещата предвид игровия ресурс, с който разполагат мюнхенци. Едва ли играчите на Юрген Клоп са потрепервали преди вчерашния финал за Купата на Германия. Какво ли са си мислили, преди да излезнат на зеления килим? Представял ли си е някой от тях за такава победа? Или точно за това са излизали?
Думата "финал" се реализира в пълния си смисъл. Седем попадения, греда, две дузпи, сменен вратар още в началото на срещата, бързи контраатаки и всичко това поднесено от тоталния доминатор в немското първенство- Борусия Дортмунд и от финалиста на Шампионска лига- Байерн Мюнхен. Близо 75 000 зрители изгледаха финала на Олимпийския стадион в Берлин, а заявките за билети преди мача бяха над 800 000. Хиляди в Берлин, хиляди по улиците на Дортмунд проследиха срещата. Берлин беше окрасен с жълто-черни знамена, с жълти цветя, а талисманът на Борусия, пчеличката Ема, обикаляше столицата с огромен надпис - "Съжалявам Париж, но градът на любовта е Берлин " / "Sorry Paris,die Stadt der Liebe ist Berlin! Echte Liebe BVB!" След финала Берлин не беше просто градът на любовта , но се превърна и в града на нестихващите празненства. Преди това обаче жълто-черните трябваше да извоюват купата.
На пръв поглед резултатът 5:2 може да ни излъже и заблуди. Байерн Мюнхен играха с класа, бяха експедитивни, постоянно търсеха гола. На фона на играчи като Рибери, Робен, Лаам, Гомес и Нойер няма как червените да не покажат класа. Срещу тях обаче се изправиха Левандовски, Куба, Кагава, Кеел, Писчек и компания. Контузията, която получи Вайденфелер в началото на срещата, даде надежди на мюнхенци. Те обаче не знаеха, че на резервната скамейка седи следващият Вайденфелер- младият Мичъл Лангерак. Статуквото се запази, а жълто-черните водеха с 3:1 на полувремето след попаденията на Кагава, Хумелс от дузпа и Левандовски. Последният направи и хеттрик и затвърждава името си като гол майстор на Борусия. За дузпите на Борусия и Байерн няма какво да се коментира- те бяха буквално извадени от учебниците. Съдийството беше на изключително добро ниво, даже Гегелман беше доста снизходителен. Въпреки върнатото попадение през втората част мюнхенци така и не съумяха да стигнат до нещо повече. Напротив-всяка тяхна атака създаваше предпоставки за контраатаки на Борусия, а в такива моменти дортмундци не грешат. Жълто-черните си върнаха за загубения финал през  2008 година и за втори път побеждават Баейрн в този турнир. Представянето на жълто-черните може да се определи точно с две думи- тотална доминация- както на терена, така и по трибуните, откъдето постоянно се чуваха феновете на Борусия. Те от своя страна направиха страхотно пирошоу, което беше грозно за консервативните фенове и невероятно красиво за ултрасите. Неслучайно след срещата футболистите минаха да поздравят феновете. Този път Кевин Гроскройц не разпяваше агитката, но за сметка на това развя огромно знаме. Овации могат да получат и играчите на Байерн, които пък показаха, че знаят как да понесат загубата- повечето от тях минаха и поздравиха по отделно всеки от играчите на Клоп и се оттеглиха достойно, въпреки отчетливата загуба днес. Купата на Германия бе вдигната от дългогодишния играч на жълто-черните- Себастиан Кеел. Капитанът на Борусия едва ли някога е мечтал за подобен дубъл. Минал през едни от най-трудните дни и години в историята на дортмундския клуб, днес съдбата му се отблагодари. Не бива да забравяме и Юрген Клоп, без който всичко това би било невъзможно. Човекът, който говори по отделно с играчите, той ги прегръща, целува, гледа ги като деца и знае как да ги мотивира, за да извлече максимума от тях. Днес цял Дортмунд и всички фенове на Борусия по света му благодарят. Приказката в Дортмунд никога не свършва- започва се работа върху селекцията и покоряване на Шампионска лига, а дотогава празненствата няма да свършват. А в неделя в 18:09 немско време ще се направи традиционната шампионска обиколка на Дортмунд със Салатиерата и Купата на Германия.

Използван снимков материал: www.ruhrnachrichten.de

вторник, 8 май 2012 г.

Рекордите!

Сезонът в немската Бундеслига завърши. Шампионът бе награден. Празненствата ще продължат и до финала за Купата на Германия. Хиляди в Дортмунд и по света изгледаха коронясването на немския шампион, хиляди проляха сълзите си, изпиха се хиляди литри бира, хиляди си взеха парче трева или част от мрежата. Вратите на терена бяха изтръгнати. Щетите бяха оценени на около 200000 евро. Но празненставата не стихваха. След всичко това дойдоха равносметките, а те изглеждат по следния начин:
Борусия събра 81 точки за този сезон, като досега никой друг тим в историята на Бундеслигата не е постигал подобно постижение. Жълто-черните успяха да спечлят 25 от срещите си, като последният , който е постигал това, е бил отборът на Байерн през сезон 1972/1973 година.
Борусия подобрява свой рекорд от петнадесет срещи без допуснато попадение и също така от 80 отбелязани попадения за един сезон.
Все още няма отбор в Бундеслигата, който да е непобеден в 28 срещи за един сезон.
Най-силно представили се в този сезон може да се каже, че са тримата поляци, като головата машина Роберт Левандовски отбеляза 22 попадения за сезон 2011/2012. Той не успя да се пребори за приза гол майстор на Бундеслигата, но неведнъж попаденията му бяха победоносни за Борусия.
Друго доказателство за добрата работа през сезона са повиканите пет футболиста от Борусия в подготвителния лагер на немския национален отбор за Европейското първенство. Петимата, повикани от Йоаким Льов, са : Марио Гьотце, Матс Хумелс, Марсел Шмелцер, Свен Бендер и Илкай Гюндоган.
Салатиерата ще остане още година в Борусия. Но това вече не е на преден план. Играчите празнуваха цяла вечер след награждаването, но всичко започна от начало на следващата сутрин. Сега те се готвят изцяло за финала в Берлин срещу Байерн Мюнхен. Всички знаем, че немците са максималисти и няма да оставят работата на половина свършена. Така и Борусия няма да се предаде. Купата е чакана от десетилетия и жаждата за успехи започва все повече да се усеща в дортмундци.

Снимков материал: www.ruhrnachrichten.de
                                  www.bild.de

събота, 5 май 2012 г.

Награждаването на немския шампион

5 Май е поредната незабравима дата в съзнанието на Дортмунд. Днес в последния кръг от Бундеслигата на Сигнал Идуна Парк Борусия Дортмунд за втора поредна година ще бъде коронясан като шампион на Германия. Дългоочакваният момент дойде. Празненствата в Дортмунд започнаха преди няколко дни, а днес ще бъде връхната точка. След срещата между Борусия и Фрайбург Салатиерата ще бъде връчена на капитана на жълто-черните Себастиан Кеел. Интересно е, че миналия сезон тя бе връчена на вратаря Роман Вайденфелер. Така съдбата дава шанс на двамата най-заслужили в отбора да вдигнат титлата.Себастиан Кеел и Флориан Кринге са единствените футболисти в сегашния състав на Борусия, които са ставали три пъти шампиони с екипа на жълто-черните. Първият път е през 2002 година, когато двамата са почти деца.
Церемонията по награждаването би трябвало да започне в 18:30 часа българско време. Тази година е планувано награждаването да се извърши на Западната трибуна на стадиона, а след това футболистите ще слезнат отново на терена, за да направят шампионската си обиколко. От ръководството на отбора от няколко дни умоляват феновете да не нахлуват на терена, за да може без проблем футболистите да направят почетната обиколко и всеки фен, във всеки сектор да види Салатиерата. Дали това ще стане- е малко вероятно. Всеки, който е наблюдавал миналогодишното награждаване, помни какво жълто-черно море беше теренът.
Единадесеткилограмовата Салатиера от няколко седмици е във Франкфурт, където ще бъде изгравирано името на тазгодишния шампион. На нея за изгравирани всички немски шампиони от 1903 година насам и има място да се изгравират имената на шампионите до 2026 година. Пътят, по кой ще се върне в Дортмунд оценяваната за над 50 000 Евро Салатиера, ще бъде в тайна, за да се избегнат евентуални опити за посегателство над нея.
Преди срещата отборът, ръководството и феновете ще изпратят тримата футболисти, които със сигурност ще напуснат клуба през лятото- Лукас Бариос, Флориан Кринге и Антонио да Силва. В днешната среща жълто-черните ще опитат да счупят поредния рекорд в Бундеслигата- да спечелят 81 точки за сезона.
В днешната среща бившият футболист на Локомотив Пловдив и Левски София- Гара Дембеле, ще бъде резерва за отбора на Фрайбург, а съставите на двата отбора ще са следните:
Борусия Дортмунд: Вайденфелер, Писчек, Хумелс, Суботич, Шмелцер, Гюндоган, Кеел, Куба, Кагава, Гроскройц, Левандовски
Фрайбург: Бауман, Муждза, Гинтер, Диане, Зорг, Флум, Макиада, Шмид, Калигури, Гуеде, Фрайс
Срещата започва в 16:30 часа българско време, а всичките 80 720 билета са продадени за 13 път през този сезон.

сряда, 2 май 2012 г.

Трансферът на Лукас Бариос в Китай вече е факт

Очакваният трансфер на нападателя на Борусия Дортмунд, Лукас Бариос, вече е факт. От няколко седмици е известно, че парагваецът от аржентински произход ще премине в китайския Гуанджоу Евъргранд. Трансферът е на стойност 8 милиона и половина евро и е за 4 години. Бариос прекара в Борусия Дортмунд три прекрасни години, в които феновете се влюбиха в него, а той им подари 39 попадения в 82 срещи и стана два пъти шампион с екипа на жълто-черните. Желанието на парагвайския национал е да смени екипа на Борусия. В последните месеци на върха на атаката се наложи Роберт Левандовски. Полският нападател имаше възожност да се докаже след контузия на Бариос в началото на сезона, а след като оздравя, той често оставаше резерва. С трансфера в Китай неговото желание е да играе като титуляр. Самият той благодари на всички фенове на Борусия за обичта и подкрепата към него и заяви, че никога няма да забрави годините, прекарани в Дортмунд.
В първата година от престоя си в Германия Бариос отбелязва 19 попадения, а през втората- 16. Официално той пристига в Дортмунд през 2009 година от чилийския клуб Коло-Коло, където за година и половина отбелязва 38 попадения в 37 срещи. Считан за един от най-добрите нападатели в Южна Америка по това време, той преминава в Борусия. Сега дойде времето, когато ще трябва да се доказва на още един континент. И ще го направи, както го е правил и до сега.