Търсене в този блог

сряда, 9 април 2014 г.

"Страстта спечелва титли, а не обратното!"

Борусия приключи своето участие в Шампионска лига за тази година. Въпреки че сезонът още не е свършил, може да кажем, че бе тежък сезон за жълто-черните. Тежък, но носещ своята красота. Красотата на нещо ново и непознато, красотата на внезапните обрати и красиви попадения. Един сезон, в който половината титуляри бяха контузени, сезон, в който се разбра, че още един ключов играч заминава в посока Мюнхен. Сезон, в който обаче видяхме нови лица, не по-малко добри и от старите.
Още в началото на Шампионска лига пролича, че за Борусия няма да е леко. След контузии на ключови играчи, се купиха нови попълнения набързо. Доста добро такова се оказа в последствие Милош Йоич. За поредна година обаче в първенството доминираше Байерн и заслужено спечелиха титлата и през този сезон. За огромна жалост жълто-черните се разделиха и с Шампионска лига. За огромно съжаление пък на всички, които не харесват немския вицешампион, Борусия не си тръгна с увиснала глава. Напротив, Борусия напусна турнира като победител. 
Едно 3:0 на Бернабеу бе за всички сигурно участие на Реал в следващата фаза. Клоп, единадесетте на терена и десетките хиляди по трибуните обаче бяха на друго мнение. Категорична победа, десетки чисти пропуски пред вратата на Реал и за миг жълто-черните можеха да повторят миналогодишното чудо от четвърт финалите. Уви, дортмундци ще трябва да починат. И тази почивка ще бъде повече от положителна - идеален момент да се даде шанс на момчетата от втория отбор, момент, в който може Клоп да открие новия Левандовски, Ройс, а защо не и Гьотце.
Едва ли скоро е имало друг отбор, който да напусне турнира с толкова високо вдигната глава, горд и обичан. И едва ли има друг отбор, който ще липсва на зрителите в надпреварата занапред. 
Та да си дойдем на въпроса - сега, когато Борусия в едно толкова сложно положение, когато не побеждава на всички фронтове, къде са ревностните фенове, които през изминалите две години се биеха в гърдите? Защото за всички бе лесно след титла или победа в Шампионска лига да кажат "Ама аз от години подкрепям Борусия". А къде сте сега? Ще обичате ли така, ще подкрепяте ли така? Ще следите ли Борусия, ще си купите ли шал или трико на жълто-черните? Ще можете ли да оцените опита, който събра отборът и през тази година? Не всичко е победи и гръмки трансфери. Обичайте Борусия дори в трудните моменти! А Борусия ще се отблагодари по свой собствен начин. И тук ще цитирам любимецът на жълто-черните фенове, Кевин Гроскройц : "Страстта спечелва титли, а не обратното!"
Виктория Танева

Снимка: Borussia Dortmund

събота, 8 февруари 2014 г.

"Обичаме те толкова много, че ще те последваме чак до Черно море"

"Wir lieben Dich so sehr. Wir folgen Dir bis ans schwarze Meer"- така се пее в една песен от репертоара на жълто-черните фенове. Но днес не до Черно море, а до най-голямото пристанище на Дунава- Регенсбург. В живота ти могат да се случат много неща за отрицателно кратко време. Едва ли някога съм мислила, че съдбата ще ме отведе до Източен Байерн и че някога ще гледам втория отбор на Борусия като гост на доскоро непознатия за мен Ян Регенсбург. 
Учудващо или не, в ден, в който първият отбор играе в Бремен, на стадиона в Регенсбург 100 жълто-черни фенове подкрепяха младите надежди на Дортмунд. Да, това не бяха 80 000 на Вестфаленщадион, бяха само сто, но любовта им бе като за хиляда и сто. 
Защо ли? Защо в мразовития съботен ден те не останаха по родните си градове да гледат първия отбор по телевизията например. Защо прежалиха едни 100 евро, за да изгледат загубата от Ян? 
Идеята! Идеята Борусия, която обединява- "генерации, мъже и жени, нации". Идеята, която ви събира един по един като магнит по улиците на почервенелия Регенсбург. Те седяха там, пееха, радваха се, ядосваха се, шегуваха се, а в ръката държаха телефон и следяха първия отбор. Защо? Само заради идеята или има още нещо?
Долу на терена момчетата в жълто загубиха, бореха се, но загубиха. Повечето от тях са деца, които все още се учат. Не са готови за първия отбор, но някой ден ще станат. Защото имат амбиция, защото с тях се работи професионално, защото с тях са тези 100 човека, които прежалиха почивния си съботен ден и топлото канапе, за да аплодират младите момчета на терена въпреки загубата. Някой ден някои от тях ще излезнат и пред 80 000 на Вестфаленщадион. А ние, българските привърженици на този отбор, ще се надяваме, че сред тези момчета ще е и нашето- Едисон Йорданов. И въпреки крехката си възраст в него има толкова много потенциал, че най ще му приляга мястото в първия отбор. Нисък в сравнение с двуметровите защитници, но повратлив. Когато видях ударите му към вратата на тренировката, ми се прииска да видя и пряк свободен удар от него в мача. И когато и това се случи по време на срещата, с ръка на сърцето бих казала, че това беше едно от малкото красиви изпълнения в съответния мач. Една надежда не само на Борусия, но и на българския футбол. 
Но да се върнем до 100-те на стадиона. Тук всички, обединени под името "Борусия", се отъждествяват като "семейство". Независимо дали играеш в първия отбор, втория или стоиш на трибуните. Затова бяха тук и те. Заради идеята, вярата, заради емблемата. Защото не е важно кой носи фланелката, а коя фланелка носи! Емблемата на гърдите е по-важна от името на гърба, както се казва. 
Сега вече разбирам приятния рефрен "Обичаме те толкова много, че ще те последваме чак до Черно море"... а и отвъд!