Търсене в този блог

вторник, 18 юни 2013 г.

Футболистът, който всеки отбор желае – Кевин Гроскройц

Той може да разпее 20 000 в Южната трибуна. Той може да скочи след гол в агитката. Първият му поглед, щом излезе на терена е в ляво, към жълто-черната трибуна. Той може да събере над 100 000 гледания за ден на клип, в който се скъсва от смях. Той не е Бог, той не е Меси, той е много повече. Детето, което порасна в Южната трибуна.
„От малък съм от Борусия. На четири за първи път баща ми ме заведе на мач на Борусия. На седем бях изгледал почти всички среще на Борусия.” Да бъде част от първия отбор на Борусия за Кевин е една сбъдната мечта. Когато за първи път Кевин влиза в игра за Борусия 80 000 на Сигнал Идуна Парк започват да пеят „Wir sind alle Dortmunder Jungs“ (Ние всички сме момчета от Дортмунд). Кевин е свързващото звено на отбора и феновете. И все още е част от тях. На седем годишна възраст има сезонна карта за стадиона и така до сега. Днес, когато той е част от любимия отбор, все още има сезонна карта за Южната трибуна.
Момчето от Дортмунд, което спи в жълто-черни чаршафи, е мечта за всеки отбор. Той е мечта и за всяка трибуна. Футболистът, който знае какво е да си фен, който дава сърцето си на терена. Парите за него нямат значение. Всъщност той е готов да играе и без пари за Борусия. На десния му крак е татуриан изглед на Дортмунд.
Кевин е роден на 19 юли 1988 година и е юноша на Борусия. През 2003 обаче преминава в Рот-Вайс Аален и играе там до 2009 година. През нито една от тези години той не забравя Борусия. Присъства почти на всички гостувания и домакинства на жълто-черните, въпреки че треньорът му в Аален му забранява да го прави.
От мига, в който Михаел Цорк взема Кевин обратно в Борусия, момчето от трибуната е основен играч. Самият Гроскройц споделя: „Винаги давам 100% от себе си. Просто знам откъде идвам!” Споменатият вече Михаел Цорк споделя : „Кевин е от голямо значение за нас във футболно ествество, но също за нас е един символ. Много отбори биха били щастливи да притежават такъв футболист.”
След мач футболистите на Борусия винаги поздравяват феновете. Често Кевин грабва микрофона и дава тон за песен. Неведнъж също скача на оградата и грабва мегафона. През 2011 година Кевин прави облог – ако Борусия стане шампион, на награждаването ще обръсне косата си, която не е подстригвал отдавна. 80 000 на стадиона стават свидетели как съотборниците постригват кичурите му още на терена. Той никога не крие какво мисли. Не нарича Шалке и Байерн по име. Никога не стъпва в града на вечния съперник – Гелзенкирхен. Интересен факт е, че съотборникът му Илкай Гюндоган, който е родом от Гелзенкирхен, неведнъж е канил Кевин на гости, но Гроскройц упорито отказва да стъпи в този град.
Гроскройц винаги е бил футболист, който показва любовта си към Борусия във всеки един момент и показва ненавистта си към вечния враг също толкова отчетливо. На 5 април 2011 Шалке печели убедително в Милано срещу Интер в четвъртфинален сблъсък за Шампионска лига с 2:5. Медиите в Германия не спират да говорят за мача. След този мач журналист решава да  закачи с Гроскройц, като го пита дали е гледал въпросната среща. Гроскройц отговаря : „Не можах, телевизорът ми беше развален. ” Гроскройц има немалко весели изказвания в немската преса. На въпрос на BILD „Ако синът ми стане фен на Шалке...?” , Кевин отговаря : „Отива в дом!”
На пръв поглед това момче изглежда като един хулиган с неудържим характер. Но ще сгрешим. Гроскройц е един от малкото играчи, които не играят грубо дори срещу вечния враг. От общо 126 срещи в Бундеслигата той има само 10 жълти картона и нито един червен.
Любовта му към любимия отбор е неизмерима. Той не се страхува да признае грешките си, да погледна в очите феновете след загуба. Той споделя, че завинаги би играл в Борусия, а и друго не му трябва, защото този отбор за него е всичко. Парите тук не играят. Гроскройц не е най-техничният и най-добрият играч в Борусия Дортмунд. Но е най-ценен, най-обичан и най-важен. Той е много повече от играч. Той е лицето на 80 000 по трибуните и ако сте се чудили защо е толкова специален, сега вече знаете. Гроскройц не е страхливец, както други. Той не се поколеба да застане на вратата срещу Хофенхайм този сезон, когато Вайденфелер получи червен картон. И се справи добре и не защото го може, а защото сърцето му го задължава.
Едва ли има друг клуб, който да се похвали с толкова сърцат играч. И в материалния свят на футбола може феновете на Борусия да бъдат горди, че имат този диамант. Да, той не е перфектен, но е истински. Обича и мрази истински. А силната любов към този отбор го откара до мястото му в Борусия. Кевин ще е на стадиона и след 40 години. И не по задължение, сърцето му само ще го откара там. 

Виктория Танева

петък, 7 юни 2013 г.

За поредна година - Борусия номер едно по посещаемост

Въпреки че през този сезон Борусия Дортмунд не успя да защити титлата, купата на Германия и загуби мечтания финал в Лондон, все още отборът запази мястото си на първенец в посещаемостта на феновете. Привързаността на жълто-черните привърженици е все толкова силна, въпреки наглед несполучливия сезон. 

Независимо дали Борусия играеше в Донецк, Мадрид, Малага, Манчестър, Лондон, всички билети се изкупуваха за секунди и хиляди жълто-черни сърца подкрепяха любимците си без значение разстоянието. Борусия е номер едно по посещаемост както на гостувания, така и на домакинските си срещи. Това е единственият европейски клуб, който достига посещаемост от над 80 000 на среща. Средната бройка на посещаемостта на Сигнал Идуна Парк е 80 482 зрители, а това е 99,8% заетост на местата за сезон 2012/2013. На второ място в престижната класация остават Манчестър Юнайтед със 75 530 зрители, на трето - Барселона със 71 350 зрители средно на мач и процентна заетост от 72,23% . Основният конкурент на жълто-черните, Байерн, е на четвърто място със 71 000 зрители и 100% заетост на местата.

В топ 30 на тази класация Бундеслигата е представена от единадесет клуба, като това е първенството с най-много представители в съответната класация. Интересни са и следните представители, а именно четвъртодивизионния Глазгоу Рейнджърс, който се намира на 18-то място със средна посещаемост от 45 946 зрители, както и втородивизионния Кьолн, намиращ се на 30-то място и 40 646 зрители средно на среща. Това и са и единствените два отбора, който са представители на по-ниски дивизии.