Търсене в този блог

понеделник, 15 февруари 2016 г.

„В Дортмунд има само къщи и дюнери”



Когато за първи път реших да пътувам за Дортмунд с цел да посетя дербито на Рур и , разбира се, да се запозная със самия град, реших, че ще се поразровя из форумите, за да разбера какво може да види един човек в този град. Първото изречение, което прочетох, беше в един женски сайт, а то гласеше: „Човече, не ти трябва този Дортмунд! Там има само къщи и дюнери”. Не мога да скрия, че тези думи малко ме разочароваха. Немската архитектура наистина е забележителна и не очаквах, че Дортмунд е просто един работнически град.

  Най-интересните забележителности могат да се преброят на едната ми ръка – Флориантурм, U-турм, църквата Сант Рейнолди, аптека Адлер, зоопарк Дортмунд. Но който и сайт да отворите, на централно място е отбелязано – „Посетете Вестфаленщадион !!!” 
 
  Е, излетяхме за миньорския град. През първия ден на престоя ни посетихме почти всички (!) места, оказани в повечето пътеводители. Още с пристигането и настаняването ни беше ясно едно – тук най-голямата забележителност е Борусия Дортмунд. Веднага ни бе казано от хазяина кой номер на метрото пътува до стадиона. Речено-сторено! В един привидно спокоен съботен ден в крайния квартал човек се придвижва към един коренно различен свят. Този, жълто-черния, който впечатлява децата с детски графити на стадиона и талисмана на отбора Ема. Светът със стотиците катинари на влюбени пред стадиона, сякаш врекли се не само по между си в любов, но и в любов към отбора. Светът, в който не можеш да си вземеш билет за туристическа обиколка на стадиона, защото всичко е разпродадено за седмица напред, а музеят е препълнен с посетители. А от своя страна фен магазинът прави стотици хиляди оборот за един ден без дори в този ден да има мач. С две думи – ти си в един коренно различен за немците свят.

  Няма логика в тази жълто-черна страст – хората просто обичат отбора. Едно място, в което слагаш клубните артикули не само преди мач, в което ставаш приятел с до преди малко напълно непознати хора. Едно място, в което ставаш рано сутрин преди дербито и излизаш, а пред тебе дядо, разхождащ кученцето си, ти сочи с пръсти и ти казва – 3:1 за Борусия. Място, в което сервитьорката в кафето до споменатата аптека Адлер ти поднася поръчката с тениска на Бендер. А разгръщайки менюто, има специални шотове BVB. Място, притегателна точка не само за немци, но и за чужденци. Място, накарало един българин, живеещ в топла Испания, да зареже всичко и да заживее в Дортмунд. И друг такъв, който остава в Дортмунд заради този жълто-черен свят. Всъщност този наш познат ни разказа интересни истории, свързани с града и отбора – истории за това как градът се преобразява преди мач, а центърът се изпълва с фенове; истории от времето, когато отборът става шампион, а служителите в банките на следващия ден са били облечени в жълто и черно официално облекло и др.

  Няколко други истории мога да разкажа пък аз като пряк свидетел.

  Историята за това как мъж и жена от Германия се запознават с хора от фен клуба на Борусия в България, които са възхитени от българските фенове и им подават ръка. Същите тези хора, които те посрещат възторжено на летището, а после цял ден те разхождат с кола из дортмундските улици. Показват ти стадиона, заведенията около него, а когато не си с тях, ти изпращат дълги описания по телефона за това как да се придвижиш. (За тези двама приятели думите са малко, а най-хубавите моменти с тях ще оставим извън тази статия).

  Историята за това как възрастна дама, седнала в заведението до стадиона, ти се радва като малко дете, когато разбере, че идваш от друга държава специално за този мач. После изважда сезонната си карта (!) и започва да ти обяснява как и кога да влезеш на стадиона. После те снима и вдигате наздравица.

  Историята и за това, че свободно след мача може да изчакаш футболистите и да се снимаш с тях. А те, колкото и изморени да са, застават пред обектива и се усмихват все едно се познавате от години. Да, това са играчи, струващи милиони, но здраво стъпили на земята. Към тази история ще добавя и това как Пиер-Емерик Обамеянг напуска стадиона – със златисто Ламборгини, натиснал клаксона, поздравявайки феновете по улицата.

  Историята за възрастна двойка, приблизително на около 65-70 години, който те спират в метрото и те питат: „Вие сте били на мача? Страхотно! Ние не успяхме да намерим билети и го гледахме на телефона пред стадиона!” А ти седиш някак неловко и разбираш – тук всички живеят за този отбор. Те не са тук, защото Дортмунд е административен център. Явно е, че не са тук, защото намират града за красив. Вече споменатите приятели българи не са в Дортмунд заради работа, пари или спокоен живот. Единствената притегателна сила от 106 години насам се казва Борусия.

  Ако сте пътешественик и искате да се насладите на култура и архитектура, Дортмунд не е вашето място! Градът е бил почти напълно разрушен през Втората Световна война и сега привлича с няколко музея и исторически сгради, които на фона на други немски градове, бледнеят. И в крайна сметка рискувате да напишете в някой форум, че в „Дортмунд има само къщи и дюнери”.

  Но ако обичате футбола – задължително посетете футболната столица на Рур! Отделете всяка минута от престоя си само за едно – Борусия! Качете се на Флориантурм и снимайте стадиона, идете до аптека Адлер преди мача и седнете в някое кафенце. Поръчайте си няколко вида местна бира, а усмихната сервитьорка в черно-жълто ще ви направи и няколко снимки. Говерете с хората, които срещнете, наблюдавайте ги, снимайте се с футболисти, които до вчера сте гледали по телевизията. Изхарчете безсрамна сума пари, за да си купите всякакви джунджуриики от фен магазина. И ще разберете, че „Борусия обединява генерации, мъже и жени от всички нации!”

  Във всеки град има къщи и дюнери. Но в никой друг град няма Борусия Дортмунд.

Виктория Танева

1 коментар: