Търсене в този блог

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Историята на едно дете, което разплака Германия

Смъртта на дете е най-страшното, което може да се случи в едно семейство. А по-страшно от това е да не можеш да изпълниш последното желание на детето. Историята на девет годишния Йенс Паскал взриви цяла Германия в последните дни. Малкото дете дълги години има мозъчен тумор и по-рано тази година напуска този свят. От много малък той обича Борусия Дортмунд. Въпреки че е само на девет разбира и осъзнава болестта си. Историята остава безизвестна няколко месеца, когато в местен вестник се публикува малък материал за това семейство, който за часове вдига феновете на футбола на крака. Пред вестника майката на момчето разказва, че той не веднъж я е молил, когато напусне този свят, на надгробния му камък да седи емблемата на отбора от Дортмунд. Когато през май месец момчето почива, родителите поръчват такъв надгробен камък, като преди това са поискали разрешение от клуба. Готови да изпълнят последното желание на сина си родителите получават отказ от църквата за подобен надгробен камък и заявяват, че подобно нещо противоречи на католическите норми. Този отказ носи още по-голяма болка на родителите. Така преди няколко седмици се публикува и въпросният материал в местния вестник. За часове групата в подкрепа на родителите във Facebook събира над 150 000 участника- хора от цяла Германия, фенове на всички отбори в немското първенство. За няколко дни всички немски медии разказват тъжната история. Играчите на Борусия също вземат участие в опитите да бъде разубедена църквата и тя да даде разрешение да бъде поставен надгробният камък.
Говорителят на католическата църква Михаел Бодин казва, че досега никога не са получавали толкова много писма по електронната поща, чието съдържание минава от молби и съвети към заплахи и обиди. Той споделя, че футболът седи в центъра на дискусията и че отказът е направен, защото "вярата и футболът нямат нищо общо". Дали така мислят футболните привърженици...
Въпреки всичко църквата каза "Да" и разреши на семейството да положи надгробната плоча не без помощта на феновете, социалните мрежи и медиите. Неведнъж родителите обясняват, че това не бива да се приема като реклама на клуба от страна както на обществото така и на църквата.
Скоро в Германия едва ли е имало толкова голяма обединителна сила, свързана с футбола. Ще се запитате защо реших да напиша за тази история. Ще кажете, че смъртта на едно дете е твърде тежка история. Така е. Дълго време не исках да пиша за това. Но това, което се случи в Германия, това силно обединение на всички, кара хората да се просълзят. Смъртта е част от живота, осъзната от едно малко дете, което иска смисълът на неговия кратък земен живот да се превърне в смисъл и на небесния му живот. Колко много може да научим от децата ние, възрастните!

Няма коментари:

Публикуване на коментар