Търсене в този блог

сряда, 1 май 2013 г.

Защо Борусия Дортмунд е на финал?

  Защо жълто-черните от Дортмунд са на финал в Шампионска лига? На какво повече са способни тези до вчера никому неизвестни футболисти? Отговорите на тези въпроси биха били по-скоро хипотетични, но истината се крие някъде по средата.
  Да започнем от треньора Юрген Клоп. Треньорът, чиято кариера преминава най-вече в Майнц 05, чиято кариера не е крещяща, е нещо повече от човек, който нарежда просто един състав. Неведнъж през последните сезони му се е налагало при прекалено много контузени играчи да преквалифицира не един и друг играч за даден мач. И той е успявал! Този треньор има нюх за всеки един играч. И от всеки един нешлифован диамант може да изгради безценен диамант. Клоп не е и просто един треньор, който просто да си води физическата подготовка на отбора. Той е и перфектен психолог, като комуникира с всеки един играч по отделно, знае какво точно иска от него, как да го направи и най-важното - вдъхва в играчите си чувството за цялост. И въпреки слуховете за проблеми между отделни играчи, зададе ли се мач, всички излизат, мачкат и печелят. Всъщност както той самият казва: "За да сбъднеш мечтите си, трябва да си смел!"
  Друго интересно лице е Михаел Цорк, спортният директор, който се занимава основно с трансферите в отбора. Цорк, като легенда на жълто-черния отбор, знае какъв точно играч е нужен за отбора. Да не говорим каква респектираща личност е той, като част от златния отбор през 1997 година, като юноша и дългогодишен капитан на Борусия, като човекът, отдал живота си на отбора на сърцето си. Едва ли човек като него ще бъде зависим от лични интереси и би пренебрегнал интересите на Борусия. Такъв спортен директор е мечта за всеки един отбор.
  Отборът. Отборът, който мечтае, иска и не се страхува да посегне и да вземе своето. Млади, неопитни в този турнир, неизвестни на футболна Европа, юноши, свободни трансфери или обявени за безперспективни играчи- това е отборът, който до преди няколко години бе аутсайдер и в собственото си първенство. Интересно е как всеки играе на върха на способностите си - както младите, така и старите. За пример може да дадем 32-годишния страж Вайденфелер , който играе като 22-годишен младеж, и 24-годишния Ройс, който все едно играе от 10 години на такова високо ниво в Европа. Без капка страх тези момчета излезнаха и взеха своето, сбъднаха детските си мечти. За по-старите в отбора финалът на Шампионска лига е извоюваният връх след години на упадък, в които отборът бе на крачка от фалита. За по-младите това ще е детската мечта, като повечето от тях са били твърде малки, за да помнят вълшебната за цял Дортмунд 1997 година. Всеки един от тези играчи знае, че няма по-добър момент да осъществи мечтите си - точно тук, в този град, в този отбор, с този треньор и тези съотборници, с тези фенове.
  Тези фенове, които бяха в трудните и щастливите мигове до отбора си. Историята на Борусия Дортмунд познава както хубави, така и много тежки моменти. Но в нито един от тези моменти отборът не остана сам. Винаги обичан, подкрепян, най-посетен в Европа. Борусия е смисълът на живот на поколения дортмундци. Феновете тук се събуждат с мисълта за Борусия, работят с мисълта за Борусия, сънуват Борусия. И истинският живот за тях започва само в края на седмицата, на Вестфаленщадион. Фенове, които пропътуваха хиляди километри в Европа- Донецк, Мадрид, Манчестър, Амстердам, Малага. Феновете, които биха отишли и на друг континент, за да подкрепят отбора си както те знаят- с 90 минути пеене, 90 минути на пълен екстаз, еуфория, 90 минути "Истинска любов". 
  Изключителните постижения на отбора в последните години- като 81 спечелени точки миналия сезон, като никой отбор до миналия сезон не бе постигал подобен успех; 22 попадения на централния нападател Левандовски, който с четирите си изумителни попадения класира Борусия на финала; най-болната темата за феновете, Марио Гьотце, също е своеобразен рекорд- а именно най-скъпият трансфер в историята на Бундеслигата, и то само за 20-годишен младеж; не на последно място е и рекордът за най-посетен отбор в Европа, като Борусия задмина Реал, Барселона и много други топ клубове.
  Сега не се питайте защо Борусия е на финал! Такъв отбор не може да седи в сянката на другите. Такъв отбор свети със собствена светлина, носи заряд, тръпка и наслада за очите. Такъв отбор заслужава своето място сред големите в Европа. И този отбор отново ще се опита да вземе това, което поиска- а именно титлата "Шампион на шампионите". Лондон ще бъде жълто-черен, Дортмунд ще бъде жълто-черен, Европа ще бъде жълто-черна. Ако Борусия спечели Шампионска лига, на футболните привърженици ще бъде гарантирано неповторимо празненство, многодневно, всестранно и уникално. И както неведнъж сме се допитвали до цифрите- шампион на Германия 1995, 1996, носител на КЕШ 1997 ; шампион на Германия 2011, 2012, носител на КЕШ 2013? Чакаме, мечтаем, надяваме се...

Няма коментари:

Публикуване на коментар