Закърмен е с идеята "футбол"- първият му отбор е Борусия Фулда, където самият му баща е бил треньор. Играе като дефанзивен полузащитник, а силният му крак е левият. Само на седемнадесет години преминава в Хановер 96, след като го харесват в приятелска среща между двата отбора. Талантът на младия Кеел обаче не остава незабелязан и от по-големи отбори. Вече натрупал опит и самочувствие в Хановер през 2000 година скаутите на Фрайбург биват очаровани от 20-годишния Себастиан и подписва с тях. През сезон 2001/2002 Кеел опитва горчилката от загубите, докато Фрайбург е напът от изпадане, и в същото време преминава в Борусия Дортмунд, където за пръв път усеща сладостта на шампионската титла. Така започва историята на капитана.
Признанието за таланта му става факт, когато е викнат в националния отбор и дебютира през 2001г. срещу Словакия. На световното първенство в Япония и Корея той взема участие в срещата срещу Бразилия и всички видяха момчето, което играеше с огромно желание и сърце. През 2006г. става част и от "Лятната приказка", където националният отбор на Германия заема трето място, а Себастиан взема участие в срещите срещу Швеция, Коста Рика, Италия и Португалия. След срещите медиите пишат: "Той има чувство към топката като никой друг играч в Германия, затова е нужно най-вече сърце. Той изненадва с динамика в атака и с рядко добра прецизност." С тези свои игри Кеел доказва, че може и за в бъдеще да се разчита на него. За жалост обаче следват трудни години- контузии, операции. Контузиите започват да се редят една след друга. Началото е на 11 Август в среща срещу Байерн Мюнхен, когато при едно положение Хасан Салихамиджич влиза брутално в краката на Кеел. Отсъства месеци. Ако до преди това има средно по 28 мача на сезон, то след контузията успява да изиграе само 6 мача за сезон 2006/2007. Успява да се възстанови напълно чак през следващия сезон. През 2009 година обаче мрачната прокоба пак е над него. Проблеми с адукторите, възпаление, следват две операции, които го изкарват от игра отново до края на сезона. През септември 2010г. Кеел частично разкъсва сухожилие, но успява да отърве операцията. Успешно се завръща в игра в шампионския сезон на Борусия. Преследван от множество контузии той е основна част от играта на отбора. В седем срещи с негово попадение Борусия печели с по 1:0, има 63% успеваемост във въздушните двубои и над 80% от пасовете към нападателите са негови. Дори в моментите, когато е бил контузен, Себастиан винаги е на трибуните и гледа своя отбор. Като капитан той винаги е поемал негативите и суперлативите- дали на терена или извън него. Сега никой не може да си представи Борусия без своя капитан. Скептиците го отписваха, но той се завърна по-силен, по-мъдър. Сега той е на 31 години и е примерът на младите в отбора. Играчи като Кеел, Вайденфелер, Деде са пример за по-неопитните. Те са истинското олицетворение на истинската любов и всеотдайност към един отбор. Самият Себастиан споделя: "Борусия е в сърцето ми. Принадлежа на този клуб и напълно идентифицирам себе си с отбора!"
Извън стадиона той е баща на две деца. В същото време ангажира себе си в различни социални проекти като: "Срещу детската порнография "; "Срещу насилието над деца"; "Младежи, футбол, бъдеще- футболът в Германия през двадесет и първи век"; "Футболът като начин за интеграция, толерантност и феър плей".
Себастиан Кеел- капитанът на жълто-черния кораб! Той не се отказва, той се бори, той се раздава заради футбола, заради Борусия, заради всички, които имат нужда от него! Той е въплъщението на силата на човешкия дух- непобедим, несъкрушим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар