Празнота. Свърши се. Сега с много труд трябва да подредим мислите си. И боли много, боли повече отколкото, когато през последните дни трябваше да видя колко много, много хора се обърнаха срещу теб, вече ти нямат доверие след всички тези неуспехи, които ти трябваше да преживееш.
Но аз останах до теб - Молзирис 2005, Бийлефелд 2007. Аз знам какво можеш. Щурмът през 90-те, Финалът за Купата 2008, Малага 2013. В момент, когато бе напълно отписван, ти се завърна и наказа всеки, който изпитваше съмнение в способностите ти. Аз ти се доверих, че ти никога няма да се откажеш, че ще се бориш смело, дори да имаш един-единствен шанс затова. Като любовник стоях до теб и те закрилях от тези, които те оставяха сам в бурята. И ти се отплати по свои собствен начин. Но такъв е животът. И въпреки всичко аз и ти, ние, не сме с празни ръце.
Първо полувреме
Аз и ти бяхме наранени, когато нашите червено-бели опоненти опънаха транспарант в началото на мача с въпрос : "Още ли търсите?" . Те си играха с нашите стари надежди по-рано през годината, когато в мача срещу Малага излезнахме, за да търсим изгубената купа. Ако можеше и тази вечер да протече, както онази... Трябваше да промениш много в играта си в сравнение с изминали двубои. Четирима нови трябваше да хвърлиш в борбата с един силен и могъщ съперник - Ерик, Мануел, Сократис, Куба (до скоро лекувал контузия) замениха Обамеянг и контузените Марсел, Невен и Матс. И ти продължи с доказаната си 4-2-3-1 схема, като началото на мача бе добро за теб, фокусира се върху основната си цел. Ти, Борусия, се бореше за това. Първият шанс бе на Роберт още в третата минута, но до нещо по-сериозно не се стигна, но волята за това си личеше. Изведнъж и Марко избухна, като изпусна да покачи резултата в 29-тата минута. Вятърът се обърна и атаката се пренесе в нашата половина, когато Роман се пребори заради теб срещу Манджукич, за да задържи нулевото равенство. И няколко минути по-късно отново хърватинът опита да отбележи във вратата ти, но не успешно.
Второ полувреме
И изведнъж - той е там. Да, той, този, който предаде твоето доверие. Този, който те изостави. Този, който се подигра с твоето и нашето доверие. Този, който бе съблазнен от пари. "BVB или FCB; Echte Liebe или Mia san Mia; За теб отдавна бе ясно - F*ck Dich Götz€". Така бе написано на твоята Жълта стена. И той стоеше там, в тази 56-та минута, искаше да излезе срещу теб, срещу нас. След всички тези години заедно и този недостоен край през това лято. И този силен, писклив и оглушителен както никога преди концерт от освирквания. И този парализиращ ужас десет минути по-късно. В 66-тата минута този човек те уцели в жълто-черното сърце. Недоумение, без освирквания, мъртва тишина, но ти не се отказа и продължи да се бориш. Ти показа, че доверието към теб си заслужава. Кевин подаде на Хенрик, но той тромаво опита да вкара топката в мрежата. Марко също не успя да се възползва след подаване на Роберт... Щастието- то винаги изглежда толкова наблизо. Но ти не го достигна.
И тогава Марко загуби топката, започна контра на гостите, Робен стреля и - втори гол, Битката бе загубена в 85-тата минута. А третият гол- вече нямаше значение.
"И ние винаги ще бъдем от
Борусия. Никога, никога няма да има друг отбор!" Аз стоя до теб, Жълтата стена стои до теб. Ние никога няма да те напуснем, ние ти вярваме, а ти пренесе тази сила на терена. За мен ти постигна своята цел накрая - все някак, така или иначе. А във вторник битката продължава и аз ще съм до теб, "защото когато губиш мача и стоиш на дъното, ние ще сме тук и ще пеем "Борусия"!
Daniel M., 24.11.2013
Коментарът е публикуван в http://www.schwatzgelb.de
Няма коментари:
Публикуване на коментар