Едва ли в началото на първенството някой предполагаше, че Борусия за втора поредна година ще грабне Салатиерата. Жълто-черните обаче успяха да покажат отборния си дух за пореден път. Не бива да смятаме, че отборът е бил слаб в моментите, когато губеше точки- все пак това е немското първенство и тук слаби отбори няма- всеки може да те изненада, във всеки един момент. Убедихме се, че в отбора незаменими играчи няма. Незаменима , разбира се, е публиката, която постави безпрецедентен рекорд за Европа по посещаемост. Напоследък по медиите четем за онази печеливша схема: ръководство- отбор- публика. В последните години това е прекрасната реалност в Дортмунд и много други отбори могат да завиждат изключително много на Борусия. Тук също така никой не си вдига прекалено много носа на високо. Всеки жълто-черен фен знае как се пада от високо, как в няколко мига всичко може да се пречупи. Затова и през сезона всички бяха пестеливи на думи и приказки. Те знаеха, че могат. Футболистите знаеха, че имат качествата отново да грабнат титлата, но не се биеха в гърдите. Чакаха кротко мачовете си, а когато побеждаваха, празнуваха по шампионски. Всъщност хората тук свикнаха да празнуват така. Не защото им се случва често, а защото им приляга, защото го заслужават. Години на битки, сълзи, любов и безусловна подкрепа дадоха своите плодове. В Дортмунд са мечтатели- те мечтаят за всяка победа, за всяка песен и хореография, за всеки гол, за всяко прекрасно отиграване на своите любимци и чак след това те мечтаят за титла, за Шампионска лига и не на последно място- победа над Шалке. И всеки подобен момент е победа за тях. Мечтите тук не умират- след една, идва друга. Тук те обаче се сбъдват. Всичко това е следствие от усърдна и тежка работа. Броени седмици преди края на първенството няколко отбора можеха да се преборят за първото място. В много малко европейски първенства може да се види такава тендеция. Всяка грешка обаче е фатална. Не е лесно да се пребориш, да излъжеш или надиграеш противници като преките си такива в немското първенство. Несъмнено победата е сладка за феновете на Борусия. Но най-сладко е да видиш Южната трибуна след тази победа- тогава, когато отборът е на тревата и слуша песните на феновете. Те знаят, че не парите, не славата са важни. Те са важни, феновете, и всичко това е за и заради тях, заради Дортмунд. Градът, който за поредна година е столица на футбола в Германия. Мечтите тук обаче никога не свършват...
