"Обичаме те толкова много, че ще те последваме чак до Черно море"

"Wir lieben Dich so sehr. Wir folgen Dir bis ans schwarze Meer"- така се пее в една песен от репертоара на жълто-черните фенове. Но днес не до Черно море, а до най-голямото пристанище на Дунава- Регенсбург. В живота ти могат да се случат много неща за отрицателно кратко време. Едва ли някога съм мислила, че съдбата ще ме отведе до Източен Байерн и че някога ще гледам втория отбор на Борусия като гост на доскоро непознатия за мен Ян Регенсбург. 

Учудващо или не, в ден, в който първият отбор играе в Бремен, на стадиона в Регенсбург 100 жълто-черни фенове подкрепяха младите надежди на Дортмунд. Да, това не бяха 80 000 на Вестфаленщадион, бяха само сто, но любовта им бе като за хиляда и сто. 

Защо ли? Защо в мразовития съботен ден те не останаха по родните си градове да гледат първия отбор по телевизията например. Защо прежалиха едни 100 евро, за да изгледат загубата от Ян? 

Идеята! Идеята Борусия, която обединява- "генерации, мъже и жени, нации". Идеята, която ви събира един по един като магнит по улиците на почервенелия Регенсбург. Те седяха там, пееха, радваха се, ядосваха се, шегуваха се, а в ръката държаха телефон и следяха първия отбор. Защо? Само заради идеята или има още нещо?

Долу на терена момчетата в жълто загубиха, бореха се, но загубиха. Повечето от тях са деца, които все още се учат. Не са готови за първия отбор, но някой ден ще станат. Защото имат амбиция, защото с тях се работи професионално, защото с тях са тези 100 човека, които прежалиха почивния си съботен ден и топлото канапе, за да аплодират младите момчета на терена въпреки загубата. Някой ден някои от тях ще излезнат и пред 80 000 на Вестфаленщадион. А ние, българските привърженици на този отбор, ще се надяваме, че сред тези момчета ще е и нашето- Едисон Йорданов. И въпреки крехката си възраст в него има толкова много потенциал, че най ще му приляга мястото в първия отбор. Нисък в сравнение с двуметровите защитници, но повратлив. Когато видях ударите му към вратата на тренировката, ми се прииска да видя и пряк свободен удар от него в мача. И когато и това се случи по време на срещата, с ръка на сърцето бих казала, че това беше едно от малкото красиви изпълнения в съответния мач. Една надежда не само на Борусия, но и на българския футбол. 

Но да се върнем до 100-те на стадиона. Тук всички, обединени под името "Борусия", се отъждествяват като "семейство". Независимо дали играеш в първия отбор, втория или стоиш на трибуните. Затова бяха тук и те. Заради идеята, вярата, заради емблемата. Защото не е важно кой носи фланелката, а коя фланелка носи! Емблемата на гърдите е по-важна от името на гърба, както се казва. 

Сега вече разбирам приятния рефрен "Обичаме те толкова много, че ще те последваме чак до Черно море"... а и отвъд!

Ти, Борусия!

Празнота. Свърши се. Сега с много труд трябва да подредим мислите си. И боли много, боли повече отколкото, когато през последните дни трябваше да видя колко много, много хора се обърнаха срещу теб, вече ти нямат доверие след всички тези неуспехи, които ти трябваше да преживееш. 

Но аз останах до теб - Молзирис 2005, Бийлефелд 2007. Аз знам какво можеш. Щурмът през 90-те, Финалът за Купата 2008, Малага 2013. В момент, когато бе напълно отписван, ти се завърна и наказа всеки, който изпитваше съмнение в способностите ти. Аз ти се доверих, че ти никога няма да се откажеш, че ще се бориш смело, дори да имаш един-единствен шанс затова. Като любовник стоях до теб и те закрилях от тези, които те оставяха сам в бурята. И ти се отплати по свои собствен начин. Но такъв е животът. И въпреки всичко аз и ти, ние, не сме с празни ръце.

Първо полувреме

Аз и ти бяхме наранени, когато нашите червено-бели опоненти опънаха транспарант в началото на мача с въпрос : "Още ли търсите?" . Те си играха с нашите стари надежди по-рано през годината, когато в мача срещу Малага излезнахме, за да търсим изгубената купа. Ако можеше и тази вечер да протече, както онази... Трябваше да промениш много в играта си в сравнение с изминали двубои. Четирима нови трябваше да хвърлиш в борбата с един силен и могъщ съперник -  Ерик, Мануел, Сократис, Куба (до скоро лекувал контузия) замениха Обамеянг и контузените Марсел, Невен и Матс. И ти продължи с доказаната си 4-2-3-1 схема, като началото на мача бе добро за теб, фокусира се върху основната си цел. Ти, Борусия, се бореше за това. Първият шанс бе на Роберт още в третата минута, но до нещо по-сериозно не се стигна, но волята за това си личеше. Изведнъж и Марко избухна, като изпусна да покачи резултата в 29-тата минута. Вятърът се обърна и атаката се пренесе в нашата половина, когато Роман се пребори заради теб срещу Манджукич, за да задържи нулевото равенство. И няколко минути по-късно отново хърватинът опита да отбележи във вратата ти, но не успешно.

Второ полувреме

"Да бъдеш силен като Невен!" това се четеше на един банер в края на полувремето. И бе толкова близко до целта си, но след една висока топка от Свен Роберт не можа да я вкрата във вратата на Нойер. 

И изведнъж - той е там. Да, той, този, който предаде твоето доверие. Този, който те изостави. Този, който се подигра с твоето и нашето доверие. Този, който бе съблазнен от пари. "BVB или FCB; Echte Liebe или Mia san Mia; За теб отдавна бе ясно - F*ck Dich Götz€". Така бе написано на твоята Жълта стена. И той стоеше там, в тази 56-та минута, искаше да излезе срещу теб, срещу нас. След всички тези години заедно и този недостоен край през това лято. И този силен, писклив и оглушителен както никога преди концерт от освирквания. И този парализиращ ужас десет минути по-късно. В 66-тата минута този човек те уцели в жълто-черното сърце. Недоумение, без освирквания, мъртва тишина, но ти не се отказа и продължи да се бориш. Ти показа, че доверието към теб си заслужава. Кевин подаде на Хенрик, но той тромаво опита да вкара топката в мрежата. Марко също не успя да се възползва след подаване на Роберт... Щастието- то винаги изглежда толкова наблизо. Но ти не го достигна. 

И тогава Марко загуби топката, започна контра на гостите, Робен стреля и - втори гол, Битката бе загубена в 85-тата минута. А третият гол- вече нямаше значение.

"И ние винаги ще бъдем от

Борусия. Никога, никога няма да има друг отбор!" Аз стоя до теб, Жълтата стена стои до теб. Ние никога няма да те напуснем, ние ти вярваме, а ти пренесе тази сила на терена. За мен ти постигна своята цел накрая - все някак, така или иначе. А във вторник битката продължава и аз ще съм до теб, "защото когато губиш мача и стоиш на дъното, ние ще сме тук и ще пеем "Борусия"!

Daniel M., 24.11.2013

Коментарът е публикуван в http://www.schwatzgelb.de

Дербито на Рур! Дербито на Германия! Част 2

Затишие преди буря. Така може да се определи обстановката днес преди Дербито на Рур. За разлика от друг път двата щаба на жълто-черните и на кралскосините още не са се "захапали". Напротив, отношението е твърде колегиално, въпреки че в Шалке играят футболисти като бившият защитник на Борусия Фелипе Сантана и Кевин-Принс Боатенг. През днешната среща отношението на привържениците особено към първия бе доста враждебно, като след мача феновете отправиха запитване към него "Е, г-н Сантана, как е на страната на губещите?" Но това всичко бе само на стадиона. Това, което се случва извън него вълнува крайните привърженици повече.

В последните дни около дербито затишието цари не само в канцелариите на Борусия и Шалке, но и сред феновете. Колкото по-малко време остава обаче до мача, толкова повече напрежението расте. И докато полицията се радваше, че все още няма никакви проблеми, жълто-черните привърженици започнаха да напомнят за себе си. За разлика от миналата година, когато се заформи жесток бой между двете агитки, днес не бе толкова кърваво. Тази сутрин обаче 350 фенове от Дортмунд са опитали да излъжат полицията и да избягат от тях. Целите в черно, кипящи от емоции, решили, че няма да стигнат до Гелзенкирхен по нормалния начин, а през Есен. На гарата там полицията опитала да ги спре, те обаче счупили няколко прегради, качили се в един влак и потеглили. Без много да му мислят обаче дръпнали ръчната спирачка, слезли и се качили на друг влак.

Дербито днес бе изпъстрено с интересни случки. Преди срещата освен играта на гоненица на есенската гара, жълто-черните изпочупиха стъклата на два от автобусите, с които бяха докарани до стадиона, а в трети запалили няколко факли. Забавлението продължава и на стадиона, когато съдията трябваше да прекъсне срещата за няколко минути, а двата отбора да се приберат в съблекалните. Опитите на капитана Роман Вайденфелер да укроти своите привърженици бяха не успешни. Факли и димки бяха запалени в сектора за гости. Крайните привърженици на Борусия пък носеха черни маски. Адреналинът, кипящ в тях, ги накара да започнат да целят с димки съседните сектори с фенове на домакините. В цялата разправия няколко от предпазните стъклени огради бяха изпочупени, като феновете от Дортмунд опитаха да нахлуят в противниковия сектор. Междувременно пък крайните привърженици на сините не можеха да стоят на едно място от случващото се и се опитаха да стигнат до жълто-черните. Полицията обаче успя да осуети опитите им, като използва обилно количество лютив спрей.

Равносметката от днешното дерби на трибуните и извън тях е, че засега има осем задържани, а над 340 са разпознатите лица в безредиците. От полицията заявиха, че това е било едно най-агресивните дербита от години насам. След днешното дерби феновете на двата отбора са още по-настървени, като се заканват един на друг, че следващото дерби ще е още по-ожесточено.

Ожесточено винаги е било. Войната между феновете продължава дори когато няма дерби. Една от вечните вражди е свързана със знамена. През 2006 година фенове на Шалке успяват да се промъкнат вечерта на Сигнал Идуна Парк и да откраднат 60-метров транспарант на Борусия. От своя страна през 2010 година от Фелтинс Арена наемат фирма, която да почисти снега от покрива на стадиона. Работниците обаче се оказват фенове на Борусия, качват се на покрива на стадиона и закачат знаме на Борусия. Няколко минути по-късно вече са по колите си и пътуват към дома доволни.

И в края на кратката история за дългогодишното съперничество ще споменем и една интересна случка. Стадион Роте Ерде в Дортмунд посреща на 6 септември 1969 година Шалке. При едно попадение на гостите, феновете им навлизат на терена от радост. Полицията тогава пуска кучета след тях. В суматохата куче, на име Рекс, успява да ухапе двама от играчите на кралскосините - Ханс Пиркнер и Фрийдел Рауш. Белезите на Рауш остават завинаги спомен от изиграния тогава мач. В ответната среща в Гелзенкирхен тогавашният президент на Шалке Гюнтер Зийберт демонстративно изкарва два опитомени лъва.

Ситуацията в Рур никога няма да се успокои. Те ще се дебнат, за да унижат съперника и да защитят името на своя отбор. Ще си правят мръсно, ще се лъжат, ще се бият. Защото хората тук живеят с футбола.

"Хората в Рур живеят и обичат тази игра!" - Руди Асауер, бивш мениджър на Шалке
"Много е трудно да се реваншираш за загуба от Борусия, защото фенове няма да забравят такова поражение." - Андреас Мюлер, бивш ген. мениджър на Шалке 
"Това е един неповторим мач не само в областта, но и в цяла Германия. Няма значение къде се намират играчите в класирането. Областта живее за футбола. Уникални са и лагерите на феновете. Рур в този смисъл е разделен на две - от едната страна са феновете на Борусия, от другата - тези на Шалке. Имаш само два варианта и можеш да обичаш истински само един отбор. На работното място това е най-коментираната тема." - Инго Андербрюге, бивш играч на Борусия и Шалке. 

Част Първа - Дербито на Рур! Дербито на Германия! Част 1


Снимки: DPA, Reuters

Виктория Танева

Дербито на Рур! Дербито на Германия! Част 1

Ел Класико на немския футбол, биха казали някои колеги. Но то не е такова. То е много повече, то е нестихваща вражда, омраза, ненавист както извън така и на стадиона. Дербито на Рур е единствено и уникално по рода си не само в Германия, но и в Европа. То не е като останалите дербита, които сме свикнали да гледаме и като всяко дерби си има своите уникални черти. Добре дошли в Рур!

"Revierderby" или още Рурското дерби може да се определи като най-оспорваното дерби в Германия. Въпреки че този район е гъсто заселен, и има много местни отбори, това е единствената нестихваща с години вражда, която изправя на нокти цялата държава. От години срещата между най-успешните отбори в областта е най-посетеният мач тук. Почти невъзможно е да се сдобиеш с билет, ако си обикновен любител. Всъщност журналисти от немското списание "11 Freunde" определят това дерби като най-доброто в света след: Звезда-Партизан; Фенербахче-Галатасарай; Селтик-Рейнджърс и Ривър Плейт-Бока.

Ненавистта е голяма. Няма фен на Борусия, който да изрече името на вечния съперник, за него това са "Шайсе 04", отборът без титла. Това е любимата тема на всеки жълто-черен привърженик. Последната титла на Шалке е от 1958г. Това до толкова забавлява феновете от Дортмунд, че през 2008 година бяха организирали и тържество по случай 50-годишнината на врага без титла. През 2007г. именно Борусия бе отборът, който отне титлата на Шалке точно

преди края на първенството, като победи сините с 2:0. Първото дерби се играе през май 1925 година. До 1944 година сините доминират, като реално и тогава те изиграват едни от най-силните си първенства, като печелят общо четири титли. През годините надмощие е имал както единият, така и другият отбор. Като например до 1947 година Шалке имат 17 победи, един равен и една загуба от Борусия, то след това в общо 32 мача, Борусия записва 15 победи, 10 равни мача и седем поражения. Това ще бъде 143-тото дерби между двата отбора, а Шалке води с малка разлика от девет победи. През годините и двата отбора срещат своите трудности, а основата, която ги крепи, е любовта на феновете.

Съперничеството започва да расте чак през 50-те години, когато Борусия започва да става по-силен отбор и основен съперник на сините. Интересен факт е, че през 1935г. , когато Шалке става шампион, влакът им спира на гара Дортмунд, а там са посрещнати с овации, след това обаче картинката се променя.

Ето едни и от най-интересните мачове, завършили в полза на Борусия-

26 Февруари 1966 Дортмунд - Шалке 7:0

 По това време Борусия е в отлична форма. Отборът е непобеден у дома на Роте Ерде, като има само три равни мача и 12 победи в шампионата. В 27-та минута започва погромът над Шалке. Само за три минути сините са отказани от победата. Головото шоу започва чрез Зиги Хелд, в следващата минута Шмит увеличава резултата, а в 29-тата минута отново Хелд бележи за 3:0. В 67-та минута започва ново няколкоминутно голово шоу, когато Вилхелм Щурм повишава резултата. Пет минути по-късно Курат бележи с глава. Още две минути по-късно Шмит зашива шестото попадение във вратата на сините. Последното седмо попадение бележи Лотар Емерих, лявото крило, отбелязало 115 попадения в 183 срещи в Бундеслигата. Сините нямат сили дори за почетен гол.

12 Ноември 1966 Дортмунд - Шалке 6:2

43 000 зрители наблюдават или по-скоро се опитват да наблюдават срещата, която завършва по убедителен начин в полза на жълто-черните. Мачът бива прекъснат за цели 15 минути заради гъста мъгла. Интересно е, че не само феновете, но дори футболистите не могат да видят топката, въпреки това мачът не се прекратява. Легендата на Борусия Лотар Емерих казва за мача : "Когато можехме да видим нещо в мъглата, разбирахме, че водим с още един гол". Самият той вкарва три гола, другите са дело на Рауш, Зигфрид Хелд и автогол на Рауш.

12 Май 2007 Дортмунд - Шалке 2:0

Години по-късно дербито се превръща в оспорвана игра на нерви. Един мач, завинаги оставил хубави спомени в съзнанието на жълто-черните фенове. Синьо-белите се подготвят за дълго чаканата шампионска титла. Предвкусват победа над вечния враг. На Вестфаленщадион 80 700 ще избухнат в неистова радост. А в съседния град феновете на препълнения Фелтинс Арена, готови да празнуват, ще претърпят най-голямото си разочарование. След 90 минути и попадения на Алекс Фрай и Еби Смоларек Борусия разби мечтите на сините за титла, а шампион става Щутгарт. Ако видите снимка на просълзени до краен предел фенове на Шалке, то това със сигурност е снимка от същия мач.

Част Втора - Дербито на Рур! Дербито на Германия! Част 2

Виктория Танева

Мики и Левандовски шашнаха 5000 в Лондон

Борусия изигра очаквано труден двубой с Арсенал, но си тръгна с трите точки от Лондон. Жълто-черните си тръгнаха с победа от Англия за първи път от близо 17 години. Домакините показаха твърда и добра игра, с което показаха защо са водачи на класирането в Англия. От друга страна Борусия дойде най-малко за равенство в двубоя, с което да запазят шансовете си в групата. 

В отбора след контузия се завърнаха Шмелцер, Блашчиковски и Марко Ройс. Липсата на Гюндоган в средата на терена отново бе очевидна. Борусия започна с познатата схема 4-2-3-1 , Арсенал също. Въпреки това лондончани започнаха по-предпазливо срещата, а до първото попадение в полза на Борусия, жълто-черните бяха отборът, който владееше инициативата. Близо 5000 бяха феновете, пропътували разстоянието от Дортмунд до Лондон, за да подкрепят любимия си отбор и не сгрешиха. Песни, скандирания, скачане, ръкопляскане пълни 90 минути, както винаги. 

До първото попадение за Борусия статистиката говореше сама по себе си - 4 голови положения за Борусия срещу нула за домакините. Основна фигура за първия гол бе Марко Ройс, който успя по забележителен начин да спечели загубена топка, подаде към Левандовски, той продължи към Микихтарян, който не пропусна да отбележи поредния си красив гол. След попадението нивото в играта на Борусия падна, а Арсенал се хвърли с всички сили да търси изравнително попадение. Най-сериозните пропуски направиха Уилшър и бившият играч на Борусия Росицки, като при негов удар от близо 20 метра топката влизаше във вратата, но на гол линията бе Матс Хумелс, който изчисти. До попадение се стигна чак в 41-та минута чрез Жиру, който успя най-добре да се ориентира след колективна грешка в отбраната на Борусия. 

През втората част Борусия подходи тактически предпазливо, като играеше повече на контраатаки. Арсенал изпуснаха не едно положение, като дори удариха греда, въпреки това не стигнаха до втори гол. Желко Бувач, който води отбора и в този мач заради наказанието на Юрген Клоп, направи двойна смяна в 65-тата минута, като на мястото на Микихтарян пусна Хофман, а на мястото на неубедително представилият се Блашчиковски - Обамеянг. Играта на Борусия продължи в същото темпо, но противно на очакванията попадение падна в полза на жълто-черните в 82-та минута. Атаката на Борусия бе като по учебник - Обамеянг видя свободния Гроскройц, той напредна по дясното крило и с перфектно центриране към самия Левандовски Борусия поведе за втори път в резултата. Бувач показа, че ще брани резултата и пусна Сократис на мястото на Ройс. Последните минути минаха бързо. Жълто-черните успяха в продължение на няколко минути и поредица от странични и ъглови удари да задържат лондончани в тяхната половина. С победата Борусия са на първо място в групата си с шест точки и най-добра голова разлика. Арсенал и Наполи също са със същия актив, а така нищо още не е ясно в групата. Следващата среща в Шампионска лига е на 5 ноември, когато на Вестфаленщадион Борусия ще приеме Арсенал. 

Това бе и добра подготовка за задаващото се дерби този уикенд в Гелзенкирхен. Дербито на Рур ще бъде в събота от 16:30 часа българско време.

Снимка: BVB/Facebook

Борусия в борба за втора победа в групите на ШЛ - състави и линк

Шампионска лига отново завзема мисълта на жълто-черните фенове. За поредна година Лондон ще бъде превзет от привържениците на Борусия. Може да очакваме открит футбол, с който и двата отбора ще търсят победата. За Борусия трите точки са задължителни, а и дортмундци имат да си връщат за загуба и равен от преди две години, когато двата отбора се засякоха отново в груповата фаза. Тогава Борусия нямаше необходимия тренинг за този турнир, но след миналата година апетитът за победи е още по-голям. Днес е време за реванш. Дали обаче Арсенал ще бъдат лесен съперник предвид първото им място във Висшата лига.

Всяка грешка в мача днес може да е решаваща. На пресконференцията Юрген Клоп заяви, че Арсенал ще е фаворит в срещата, а двете срещи ще са трудни да жълто-черните. До момента Арсенал имат две победи- срещу Марсилия с 2:1 и срещу Наполи с 2:0. Борусия от своя страна има на своята сметка загуба от Наполи с 2:1 и победа над Марсилия с 3:0. Преди две години при загубата в Лондон за Борусия попадението бе отбелязано от Шинджи Кагава, а в Дортмунд се разписа Перишич. За Арсенал головете тогава отбеляза Робин ван Перси. Днес нито един от гол майсторите тогава вече не е в отборите. Въпреки това общо четиринадесет са играчите на Борусия, които тогава взеха участие в срещите. 

Интересно е, че немските отбори имат само осем победи срещу Арсенал. На собствена земя лондончани имат общо тринадесет победи и пет равни срещу немски отбори. Всички в жълто-черният щаб обаче имат намерение днес да не са част от тази неприятна статистика. Големият липсващ за Борусия ще е треньорът Юрген Клоп, след като получи наказание от два мача да наблюдава срещите на Борусия в Шампионска лига от трибуните. В игра се завръщат след контузия Шмелцер, Ройс и Бендер. За съжаление обаче Гюндоган, Пишчек и Кеел все още са големите отсъстващи за немският отбор. Вероятните състави за двата отбора изглеждат по следния начин:

Арсенал: Шчесни, Саня, Мертезакер, Косчиелни, Гибс, Фламини, Артета, Рамзи, Йозил, Уилшър, Жиру

Борусия: Вайденфелер, Гроскройц, Суботич, Хумелс, Шмелцер, Бендер, Шахин, Блашчиковски, Микихтарян, Ройс, Левандовски

На резервната скамейка на Борусия ще са : Лангерак, Кирх, Дурм, Сократис, Хофман, Обамеянг, Дукш, Шийбер. Срещата е с обичайния си част 21:45 българско време и ще бъде предавана по Ринг ТВ или на живо по интернет на адрес: Arsenal - Borussia

Още за противниците на Борусия в груповата фаза на Шампионска лига може да намерите тук : С желание за реванш - Борусия тръгва в борбата за Шампионска лига.

Снимки: www.bvb.de

Къщата мечта и стадион в двора

Кой футболен привърженик не си е мечтал за кола с цветовете на любимия отбор, спалня и завивки с тези цветове. А защо мечтите не стигнат по-далеч? Например къща с цветовете на любимия отбор, а на входа огромна емблема на този отбор? Е, ако вече градите такива планове, знайте, че няма да сте първи. В един от кварталите на Дортмунд собственици и съседи се радват на жълто-черна къща - от първия камък до последната керемида.

Всъщност идеята на семейство Винкелман се заражда преди две години и половина, когато решават да боядисат семейната си къща в цветовете на Борусия. Идеите стигат до там, че страничната стена на къщата пък е трябвало да представлява Южната трибуна, но в последствие тази част от проекта отпада. Така в днешно време всеки, който се разхожда по "Балстерщрасе" няма как да не забележи жълто-черната къща с огромна емблема на Борусия над входната врата.

Идеята за футболната къща не свършва просто с една боя. През октомври тази година в предния двор на къщата трябваше да е готов мини футболен стадион - с истинска трева, окрасен от жълти цветя, като те трябваше да представляват Южната трибуна. В навечерието на Дербито на Рур и точно 11 дни преди него обаче добрите намерения на семейство не остават ненаказани. Непознати излели хербициди върху тревата, а храстите и дърветата са били изкоренени. След няколко дни тревата на "стадиона" започнала да вехне, а петната ставали все по-големи и по-големи. Семейство Винкелман са почти убедени, че това е действие на някой от близките околности, визирайки фенове на Шалке.

Мечтата на семейството няма да остане неизпълнена. С настъпването на зимата работата върху мини стадиона ще се забави, но плановете са, че до пролетта на 2014 година пред къщата мечта ще има перфектен зелен килим, с очертан, варосан терен и Южна трибуна от жълти цветя.

Снимки: www.ruhrnachrichten.de

Кевин Гроскройц е играч на месец септември

Кевин Гроскройц бе избран от феновете чрез гласуване за играч на месец септември в Борусия. Кевин спечели убедително надпреварата със 74.57% от гласовете на феновете. Зад гърба си той остави съотборниците си Марко Ройс и Роберт Левандовски съответно с по 23.02 % и 2.41% .

Като лице на Южната трибуна и човек, израсъл там, Кевин е ангажиран във всеки проект, свързан с Борусия Дортмунд. След филма на WDR "Wir die Wand", чиято премиера бе през септември месец, сега около Борусия се готви друг социално-документален проект, а именно книга. Книгата ще представлява история за жълто-черния отбор, феновете и тяхната връзка. Гроскройц бе първият поканен от автора на разговор, а футболистът разказа за детството си, свързано с Борусия, за значението на Борусия за града и силната емоционална връзка между фенове и отбор. 

Голямата подкрепа се дължи не само на добрите му игри, но най-вече на това, че той гори във всеки мач. Феновете идентифицират себе си с него, а той с тях. Любимец е и защото не се страхува да играе на каквато и да е позиция. Въпреки че е офанзивен полузащитник, това не го спира да се представи на ниво в защита, нападение, а и на вратарския пост. Тези качества биват забелязани от Клоп още преди няколко години, а след като тази година Лукаш Пишчек се контузи, самият Юрген Клоп заяви в интервю : "За миг не се замислих кой ще играе на тази позиция - ние имаме Гроскройц!" 

Това е петият сезон в Борусия за Кевин, а той е доста натоварен за него - той е играл във всички срещи досега във всички надпревари, където играе Борусия. Съотборникът ми Нури Шахин споделя : "Кевин е машина! Дори след мач се прибира пеша към вкъщи!" 

Още за Кевин Гроскройц може да намерите тук : Футболистът, който всеки отбор желае!

Вайденфелер най-накрая национал ?

Вайденфелер в националния отбор на Германия - тази тема определено е една от наболелите в Дортмунд. Жълто-черните фенове отдавна са на мнение, че стражът на Борусия не само заслужава да брани името на националния отбор, но и да е титуляр вместо Мануел Нойер. Въпреки отличното си представяне през изминалите сезони, Йоаким Льов още не се решава да извика стражът в редиците на националите. 

Преди около десет дни немската преса съобщи за посещенията на Льов и Бирхоф в Дортмунд и всички очакваха, че името на Вайденфелер ще е сред повиканите за световните квалификации, но не би. По темата днес започва отново да се говори, след като пред BILD Льов заяви, че най-вероятно ще повика 33-годишния страж за контролите, които се очертават да проведе националният отбор през ноември месец. В изказването си пред немската медия националният селекционер заяви : "Запознати сме с отличната форма на Роман и той несъмнено е вариант за вратарския пост". Контролните срещи през ноември ще бъдат с два сериозни съперника, а именно Италия и Англия. 

Заедно с титулярния Мануел Нойер Вайденфелер може да е втори вратар на Германия за световното в Бразилия , тъй като Рене Адлер е предразположен към контузии, а другите двама Марк-Андре тер Стеген и Рон-Роберт Цийлер нямат международен опит. Досега Вайденфелер няма записан мач за мъжкия национален отбор. Той е бил част от младежки отбори на Германия съответно до 17 и до 21 години.

До преди няколко месеца жълто-черните фенове изгаряха от желание да видят стражът си в националния отбор, сега нещата се промениха. Предвид важните срещи на Борусия в групите на Шампионска лига, за Купата на Германия и в първенството и задаващото се дерби с Шалке, феновете не желаят футболисти от Борусия да вземат участие за националните си отбори поне засега. До такъв обрат във вижданията се стигна, след като ключови играчи се контузиха точно след срещи на националните формации.

Снимка: www.sky.de