След победата на финала за Купата, изгледана от близо 14 милиона зрители според данни на ZDF, футболистите празнуваха до 6 сутринта. Поспаха няколко часа, а след това се качиха на полет до Дортмунд с номер 1909. На самолета беше залепено жълто-черно сърце, а футболистите бяха посрещнати като герои от война от близо 1000 човека. Първата задача на играчите беше да се впишат в Златната книга на Дортмунд, а кметът Улрих Зиирау ги определи като златното поколение в историята на дортмундски спорт. Оттук и шампионската обиколка на града започна. До 17 часа данните за два от основните площади са: 10 000 фена на Борзигплац и 12 000 на Фрийденсплац и още десетки хиляди по улиците, по които щеше да премине откритият МАН, където футболистите щяха да покажат не само Купата, но и Салатиерата. Въпреки забраните за качване по дърветата, по-изобретателните бяха вече се качили и бяха заели най-добрите места, от където да направят снимки и да видят купите. Хиляди плакати, на които пишеше "Благодаря, момчета", хиляди знамена, хора от различни националности и градове, обединени и мислещи само за едно- Борусия. Автобусът с футболистите се движеше бавно, хората хвърляха шалове и фланелки, други, качили се по дърветата успяха да докоснат и Купата, а феновете се шегуваха, че дори Байерн не са били толкова близо до нея. Улиците се огласяваха от песни, а всички избухнаха от песента "В дни като тези": "Чакам от седмици този ден, и танцувам от щастие... по същото време, на същото място, както последния път... в дни като тези си пожелаваме безкрайност..."
Момчетата на Юрген Клоп се качиха и върху автобуса, за да усетят тази безкрайна радост, снимаха почти постоянно жълтото море пред тях. И така с часове. Борзигплац беше задимен от жълти и черни факли. Нетипично за немците се чуха и няколко бомбички. Изобретателността на феновете нямаше край- огромни плюшени мечки с фланелки на Борусия, плюшени котки с жълто-черни шалове. Почти до полунощ откритият МАН не можеше да стигне крайната си точка. Често не се движеше с по 10-20 минути. Въпреки конната полиция, стюардите и няколкото полицейски коли, които проправяха път през феновете, беше трудно придвижването. Специален хеликоптер прелиташе над централните улици и заснемаше всяко едно място, по което преминаваше автобусът. По данни на Общината и на медиите между 200 000- 250 000 човека са излезли по улиците през деня. Няколко минути след полунощ шампионската обиколка приключи. Феновете не се разотиваха толкова бързо. Оставили след себе си хиляди кутии от бира, те щяха да продължат двудневното си безсънно празненство.
За такива дни живеят хората тук. В този ден млади, стари, богати и бедни бяха рамо до рамо, прегръщаха се, снимаха се, плачеха заедно. В такива дни няма значение какъв си, колко различен си, защото силата, обединяваща тези хиляди, е много по-голяма от всяко друго социално разделение. Това е силата на футбола. Има ли друга по-обединяваща сила?Използван снимков материал: www.ruhrnachrichten.de
