Думата "финал" се реализира в пълния си смисъл. Седем попадения, греда, две дузпи, сменен вратар още в началото на срещата, бързи контраатаки и всичко това поднесено от тоталния доминатор в немското първенство- Борусия Дортмунд и от финалиста на Шампионска лига- Байерн Мюнхен. Близо 75 000 зрители изгледаха финала на Олимпийския стадион в Берлин, а заявките за билети преди мача бяха над 800 000. Хиляди в Берлин, хиляди по улиците на Дортмунд проследиха срещата. Берлин беше окрасен с жълто-черни знамена, с жълти цветя, а талисманът на Борусия, пчеличката Ема, обикаляше столицата с огромен надпис - "Съжалявам Париж, но градът на любовта е Берлин " / "Sorry Paris,die Stadt der Liebe ist Berlin! Echte Liebe BVB!" След финала Берлин не беше просто градът на любовта , но се превърна и в града на нестихващите празненства. Преди това обаче жълто-черните трябваше да извоюват купата.
На пръв поглед резултатът 5:2 може да ни излъже и заблуди. Байерн Мюнхен играха с класа, бяха експедитивни, постоянно търсеха гола. На фона на играчи като Рибери, Робен, Лаам, Гомес и Нойер няма как червените да не покажат класа. Срещу тях обаче се изправиха Левандовски, Куба, Кагава, Кеел, Писчек и компания. Контузията, която получи Вайденфелер в началото на срещата, даде надежди на мюнхенци. Те обаче не знаеха, че на резервната скамейка седи следващият Вайденфелер- младият Мичъл Лангерак. Статуквото се запази, а жълто-черните водеха с 3:1 на полувремето след попаденията на Кагава, Хумелс от дузпа и Левандовски. Последният направи и хеттрик и затвърждава името си като гол майстор на Борусия. За дузпите на Борусия и Байерн няма какво да се коментира- те бяха буквално извадени от учебниците. Съдийството беше на изключително добро ниво, даже Гегелман беше доста снизходителен. Въпреки върнатото попадение през втората част мюнхенци така и не съумяха да стигнат до нещо повече. Напротив-всяка тяхна атака създаваше предпоставки за контраатаки на Борусия, а в такива моменти дортмундци не грешат. Жълто-черните си върнаха за загубения финал през 2008 година и за втори път побеждават Баейрн в този турнир. Представянето на жълто-черните може да се определи точно с две думи- тотална доминация- както на терена, така и по трибуните, откъдето постоянно се чуваха феновете на Борусия. Те от своя страна направиха страхотно пирошоу, което беше грозно за консервативните фенове и невероятно красиво за ултрасите. Неслучайно след срещата футболистите минаха да поздравят феновете. Този път Кевин Гроскройц не разпяваше агитката, но за сметка на това развя огромно знаме. Овации могат да получат и играчите на Байерн, които пък показаха, че знаят как да понесат загубата- повечето от тях минаха и поздравиха по отделно всеки от играчите на Клоп и се оттеглиха достойно, въпреки отчетливата загуба днес. Купата на Германия бе вдигната от дългогодишния играч на жълто-черните- Себастиан Кеел. Капитанът на Борусия едва ли някога е мечтал за подобен дубъл. Минал през едни от най-трудните дни и години в историята на дортмундския клуб, днес съдбата му се отблагодари. Не бива да забравяме и Юрген Клоп, без който всичко това би било невъзможно. Човекът, който говори по отделно с играчите, той ги прегръща, целува, гледа ги като деца и знае как да ги мотивира, за да извлече максимума от тях. Днес цял Дортмунд и всички фенове на Борусия по света му благодарят. Приказката в Дортмунд никога не свършва- започва се работа върху селекцията и покоряване на Шампионска лига, а дотогава празненствата няма да свършват. А в неделя в 18:09 немско време ще се направи традиционната шампионска обиколка на Дортмунд със Салатиерата и Купата на Германия.Използван снимков материал: www.ruhrnachrichten.de
