Тихата и ужасяваща победа

Последна победа в немското първенство за Борусия през 2012г. Категорична и то с 3:1 над иначе коравия тим на Хофенхайм. Тиха победа. Едва ли има човек, който да можеше да си представи феновете на Борусия да мълчат. Да, онези, които те разтреперват, когато запеят, които се славят с многохилядната си публика дори когато гостуват- без значение дали е приятелска среща в Швейцария или лятна подготовка в Испания. Онези, които в нито един момент не предадоха клуба, но тогава, когато никой още не искаше да го превърне в търговска марка. Дойде и този момент обаче. Успехите на клуба лека-полека принуждават управата да превърне Борусия в онова "чудовище", в което са превърнати английските и испанските клубове и един конкретен в Германия- "чудовището", наречено европейски гранд. Основите белези на тази трансформация са изключителното влияние на футболните асоциации над отборите и винаги второстепенното значение на феновете. Е, добре дошла трансформация в Дортмунд. Точно това започва да се случва с отбора, след като прие Концепцията за сигурност на Немската футболна асоциация и въпреки протестите на привържениците, отборът не проведе директен разговор с фенските организации, не попита "защо", а директно се съгласи с концепцията. Всъщност всички големи отбори в Германия направиха така. Тези, които заявиха твърдата си позиция "против", бяха малки отбори. Тези, за които хората по трибуните са по-важни, отколкото милионите в хазната.
Въпреки протестите на феновете (както в Дортмунд, така из цяла Германия), никой не се изплаши от онези 12 минути и 12 секунди тишина. Вчера пък станахме свидетели на най-страшното нещо, което можеше да си представи един фен, а и футболист също. Тихата победа на Борусия бе толкова грозна и страшна, това мълчание крещеше повече от всяка песен на феновете. То крещеше за диалог, разбиране. Дванадесет минути и дванадесет секунди феновете на отбора бяха извън стадиона, след това влезнаха- целите в черно, все едно бяха в траур за изгубеното доверие, за заровеното приятелство между фенове и управа. До края на срещата последва гробна тишина- от всички на стадиона. Най-страшното, което може да получи един отбор, по-страшно и от загуба. Мълчанието, което бе толкова тежко, но задължително. Единственото, което искаха момчетата и момичетата по трибуните е подкрепа- онази подкрепа, която те даваха на отбора години наред, сега бе време отборът да им я окаже. А то какво стана...
Не, те не се сърдят на тези на терена. Самите те казват, че вчера им е било ужасно трудно при всяко попадение на отбора. Но не искат да бъдат покорните "слуги" на футболния съюз, не искат да се превърнат в "английски фенове", кротко седящи на седалките си, мълчащи от страх. Всъщност колко добра е тази концепция? Кой се замисли, че тя няма да спре хулиганите? Безредиците ще се пренесат с огромна сила по улиците и пак виновен ще е Фенът. Този, който не иска нищо друго освен свободно да подкрепи отбора си, свободно и сигурно. Да, те се чувстват достатъчно сигурни на стадиона- там даже по-сигурни, отколкото на улицата.
Това ли искат в Немската футболна асоциация- победа на всяка цена? Дори с цената на грозното 90-минутно мълчание? Диалозите около този проблем ще продължават за в бъдеще. Въпросът е кой ще победи- онази искра, която прави стадионите в Германия живи или комерсиализацията в немския футбол?