Търсене в този блог

сряда, 5 декември 2012 г.

Без прошка за гражданите

Реал победи Аякс и единственото, от което имаха нужда Манчестър Сити, е победа над вече класиралия се за Осминафиналите Борусия Дортмунд. Гражданите явно бяха дошли на екскурзия и като типични англичани, свикнали да получават всичко даром и без особени усилия, се надяваха, че Борусия ще се смили над тях. Да не говорим, че жълто-черните излезнаха с "Б" отбора си. Само няколко от титулярите бяха в единадесеторката, сред които - Вайденфелер, Хумелс, Ройс и Гюндоган, който пък игра с контузия. Въпреки това вместо да се възползват англичаните проиграха от възможностите си. Напротив, дортмундци непрестанно пресираха по целия терен и атакуваха. Въпреки че в процентно отношение Манчестър владееше повече топката, ударите към вратата бяха в полза на Борусия. Малкото пъти, в които играчите на Манчестър успяваха да стигнат до вратата на Вайденфелер, се оказваха засада или стражът без проблем спасяваше, като самият той показва върха на способностите си от няколко срещи насам. Нещо обаче липсваше на Борусия. Може би това нещо се казваше Марио Гьотце. Марко Ройс привидно уморен не успя да изненада сините и Клоп прибегна до интересна и неочаквана смяна. На мястото на Ройс влезна болният Якуб Блашчиковски. Точно той внесе свежест в играта на момчетата- много повече острота, бързи атаки по крилото. И логичното се случи благодарение на поляка- при една от атаките на жълто-черните Куба намери с брилянтен пас, започналият като централен нападател Шийбер, който само трябваше да протегне крак и да прониже Джо Харт. Вместо това да вдигне Манчестър на щурм, се стигна до няколко пропилени възможности за Борусия. Манчини за пореден път не пусна като титуляр Марио Балотели и това със сигурност бе една от най-големите му грешки, както в този мач, така и в предишните. Италианецът влезна в игра минути преди края на двубоя под бурните освирквания на феновете, но и той не успя да се разпише след няколко атаки.
Противно на очакванията Борусия Дортмунд не прости на Манчестър не защото има за какво да отмъщава, но просто заради респекта, заради английската надменност, заради онези близо 66 000 привърженици, за които отново не може да се намери дума, с която да се опишат. Всъщност, когато погледнеш към Южната трибуна, знаеш, че няма друг изход от мача освен победа. Тук е така- когато феновете дават всичко за отбора и отбора дава всичко за тях. Даже може да допълним една интересна статистика- според привърженици, участвали в подреждането на хореографията, между 40 и 80 са били феновете, наредили картоните и знамената в Южната трибуна.
Пълната типично дортмундска картинка се допълва и от поредните млади момчета, които Клоп пусна в игра, сред които Мориц Лайтнер, който е само на деветнадесет години, Леонардо Битекурт- също на деветнадесет години, а на пейката до Левандовски, Куба, Писчек, Ройс стояха осемнадесетгодишният Гюнтер, и с година по-големият Амини. И докато скептиците в последните дни коментираха, че отборът на Борусия вече застарява, на хоризонта започна да се задава новото поколение на Дортмунд.
Немският шампион очаква своя съперник за директните елиминации на 20 декември, когато ще се тегли жребият. Възможните съперници са :
Порто
Арсенал
Милан
Шахтьор Донецк/ Ювентус/ Челси
Валенсия
Бенфика/ Селтик Глазгоу
Галатасарай/ Клуж

Последните ще станат ясни тази вечер, когато са останалите срещи от груповата фаза на Шампионска лига.

Няма коментари:

Публикуване на коментар