Малко са нещата, за които си струва да живееш. Напоследък са малко и нещата, които да ме направят истински щастлива. Сивото ежедневие, от което чакаш с нетърпение края на седмицата, за да гледаш любимия отбор. Отбор, който невинаги е на върха. За този отбор през годините феновете са проливали немалко сълзи, треперили са над него като над малко дете, бореха се до последен дъх, за да го спасят.
Два сезона на пълно надмощие не бяха достатъчни да накарат мен и милионите жълто-черни фенове да се разплачат от радост, не че не го правехме... Но жълто-черният отбор и неговите привърженици бяха гладни за този момент. Момент, който може да те изстреля в облаците. Борусия бе мощен, непобедим, страшен, непредвидим съперник. За Борусия се изписаха хиляди редове, но нито една статия не може да събере толкова много емоции, които изпитаха феновете на отбора за този сезон. Един тежък сезон в първенството, но какво от това, когато любимият тим стигна до една заветна цел, дълго чакана, мечтана. Бе толкова далечна вече, че по-скоро изглеждаше като сън. Едно цяло младо поколение вече е на трибуните, което ще изживее своето най-върховно и неописуемо преживяване с Борусия.
Радостта от двете поредни титли не бе достатъчна; радостта от надмощието в груповата фаза не бе достатъчна; не бе достатъчна и радостта от онзи върховен екстаз в последните минути срещу Малага. Феновете, които могат да се похвалят с такава радост, са наистина малко, защото просто отбори като Борусия са рядкост. Тогава си в небето, летиш и седмици не мислиш за друго - за работа, за семейство, за пари - нищо, само Борусия.
Така изглежда истинската любов - години на вярност, години на себеотдаване. И както феновете от Дортмунд дават всичко от себе си за отбора, така идва и момент, когато играчите в този магически отбор дават всичко от себе си за своя отбор. Защото Борусия не е просто една институция, марка... Борусия е вяра, идея, живот, и то не един живот - милиони животи, преживели тази истинска любов.
Утре отборът от Дортмунд ще играе за своите фенове. Утре жълто-черните привърженици ще пеят за своите герои на терена. Те не искат нищо друго - само най-доброто за своя отбор. И когато те попитат "За какво живееш?", разбираш , че живееш за тази емоция, която никое друго преживяване не може да ти даде. Емоцията, която те кара да летиш и да не искаш нищо друго в този живот - само Борусия Дортмунд.
Още един ден до края на този магичен сезон. Сезонът, в който жълто-черните бяха аутсайдерите, а всъщност бяха най-добрите. Сезонът, в който да летиш не ти трябват криле, за да летиш над облаците. Нека на 25 май всички привърженици на Борусия да полетим... от радостта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар