Борусия загуби в сряда първата си среща в групите на Шампионска лига през този сезон. Горчива загуба, до голяма степен неочаквана. Загуба, предшествана от неубедителна игра цели 60 минути, много нервност, грешки и един съперник, добре разузнал жълто-черните.
Борусия започна срещата с доста осакатен състав, като силно се забелязваше липсата на Илкай Гюндоган и не на заден план - Лукас Пишчек. Въпреки че Якуб Блашчиковски бе възстановен и започна като титуляр, самият той не бе на познатото ниво. Една скованост и нервност се усещаше в играчите на Юрген Клоп, както и в самия него. Пресирани още в собствената половина жълто-черните не можеха да играят своята игра. Личеше си, че и прекалено големите очаквания тежат на играчите. Докато през миналата година от тях не се очакваха чудеса, то през тази футболната общественост ще следи зорко и ще очаква едва ли не разгромни резултати. Италианците не позволяваха на Борусия да притежава топката по-дълго, организираха скоростни контраатаки, а сковаността в немския вицешампион така и не преминаваше. Така и се стигна до логичното - попадение във вратата на Борусия. В този момент дойде и друг удар - след оспорване на ситуацията от страна на Юрген Клоп към обичайният потърпевш- четвъртия съдия, главният го изгони от скамейката. Но вместо това да раздвижи редиците на Борусия, последваха безслислени нарушения и още по-разпокъсана и безцелна игра. За капак на всички контузии последва още една - Матс Хумелс бе заменен в 45-тата минута. Хубавата новина след мача е, че контузията не е тежка и защитникът ще се възстанови за отрицателно време. Само няколко секунди, след като в игра влезна Обамеянг последва поредна грешка в немския отбор - Вайденфелер за пръв път бе неубедителен в отиграване и бе изгонен за игра с ръка извън наказателното поле. Блашчиковски бе изкаран от игра, а Мич Лангерак зае вратарския пост.
Атака след атака се редеше пред вратата на Борусия през второто полувреме. И въпреки няколкото пропуска на жълто-черните се стигна до второ попадение в тяхната врата. Сега помощник-треньорът Желко Бувач вкара в игра Йонас Хофман на мястото на Микихтарян. Младокът направи своя дебют в Шампионска лига. И точно от него имаше нужда отборът - в Хофман липсваше онова напрежение, което си личеше във всички останали играчи. Защото отборът трябваше да излезе да играе своята игра, а не играта, която очакваше футболната общественост. Последваха скоростни атаки на Борусия макар с човек по-малко. Обамеянг неведнъж застраши Рейна, като дори удари греда. Борусия стигна до своето попадение след рикошет, последва автогол. Точно в тези последни минути последва натиск на жълто-черните, а спомените ни отнесоха към срещата срещу Малага. Тогавашното чудо не се повтори и играчите на Клоп напуснаха терена като победени.
Изводите, които може да си направим, са : финалът от миналата година тежи на момчетата и те трябва по най-бързият начин да забравят този ужасен мач, да се успокоят и да покажат своята игра - играта, която пленява, заслепява, която побеждава. Малкото, което не им достига, е спокойствието - както на играчите, така и на треньора Клоп. Самият той се извини след срещата както на феновете, така и на футболистите.
Все пак и хората са казали, че да се изкачиш до върха е по-лесно, отколкото да се задържиш там. Затова и няма да е лесно на момчетата на Юрген Клоп да успеят да се задържат на върха в Европа при топ клубовете на Стария континент. Но в Дортмунд няма невъзможни неща. За няколкото изиграни срещи за новия сезон видяхме, че Борусия има страхотен боеспособен и победоносен отбор. Сега вземете дълбоко въздух, момчета, и бъдете себе си!
Виктория Танева
Няма коментари:
Публикуване на коментар