Търсене в този блог

сряда, 10 април 2013 г.

Извънземните от Дортмунд !!!

  Ако някой бе ми казал, че в 82-тата минута Борусия ще губи от Малага с 1:2, щях определено да му се изсмея. Борусия? Да отпадне от Малага? Да бе... Да, да, ама ето какво се случи. Началото на срещата още говореше, че отборът, който заслужава да иде на полуфиналите, е Борусия. С такава публика този отбор задължително трябваше да стигне до полуфиналите. 
  Отборите излизат, а всички вече са в екстаз от хореографията. Е, драги ми четвъртфиналисти на Шампионска лига то само с пари, със скъпи футболисти не става. Трябва да имате и тези десетки хиляди зад гърба си. И тези десетки хиляди пяха, скачаха, направиха уникална хореография, за да дадат криле на своите момчета. Борусия излезна с най-доброто, с което можеше и трябваше да вземе победата заради тези привърженици!
  Късметът обаче изневери. И докато по-лесно би било да върнеш два гола, след като в 25-тата минута гостите ти повеждат с 0:1 , то как се връщат два гола, когато в 85-тата падаш с 1:2. Един страхлив отбор на Малага и един също толкова страхлив Борусия. Положение след положение, гол, резултатът е изравнен, почивка, мечти, мечти. Едно спокойно начало на второто полувреме и когато часовникът започна да тиктака по-ускорено- пропуск, пропуск и пропуск- както пред Кабайеро, така и пред Вайденфелер. Да, заслужено може да кажем, че двамата най-добри на терена бяха отново двамата вратари на двата отбора. И дойде грозната, страшна, тъжна, отчайваща 82-а минута. Невъзможно, невъзможно, помислих си, невъзможно да се върнат два гола, когато късметът им 40 минути изневеряваше, сега е невъзможно. Докато седях и типично по български препсувах късмета, мислех си, че все пак този отбор постигна толкова много, въпреки че в началото бе аутсайдер в групата си, постигна невероятно много. И тези четири, точно четири минути продължение, които виждах като четири минути на мъка, се превърнаха в четирите минути на невероятно, лудо, неповторимо щастие! След онзи удар на Ройс и 2:2 през главата минаха хиляди мисли, молитви, молби и какво ли още не. А тези долу на терена знаеха колко са задължени не само на десетките хиляди по трибуните, но най-вече на
самите себе си, защото тези момчета заслужаваха повече от всякога този полуфинал. Заслужаваха го, защото футболисти като тях рядко се срещат. И не, не говорим просто за футболните им качества, а за сърцата, които носят, за онази сплотеност и онзи колектив. Само извънземен отбор може да го направи така, че Европа да изригне. Футболът е странно-емоционална игра. В един момент седиш унил, сърдит, тъжен, а в следващия плачеш като малко дете. Плачеш, радваш се, крещиш и не знаеш как се случи всичко това. Преди мача се изписа, че момчетата ще вземат по 100 000 евро на калпак за победа- не 100 000, позлатете тези извънземни футболисти от главата до петите, защото те днес пишеха история! Запомнете тези момчета, които са почти деца, запомнете ги, защото такива футболисти и такъв отбор рядко се срещат и скоро няма да видите! И утре когато предната трудност се изправи пред вас, никога не се отказвайте! Мечтайте, борете се и запомнете, че НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!

Няма коментари:

Публикуване на коментар