Търсене в този блог

вторник, 23 април 2013 г.

Марио Гьотце - от "осанна" до "разпни го"

  Мислех да изчакам утрешната среща с Реал Мадрид да мине, но едва ли емоциите ще ме оставят намира. Следващите редове ще имат силно изразена позиция и пристрастия. Те са лично мнение, с което много хора няма да са съгласни до известна степен. 
  Бомбата гръмна, преди да е запален фитилът. Марио напуска Борусия Дортмунд през лятото по най-безцеремонния и болезнен начин. Начин, обиден за всеки привърженик на жълто-черния клуб, малко или много. 37 милиона евро ще бъдат преброени за детето, превърнало с в мъж, благодарение на Борусия. 37 милиона евро ще напълнят хазната на Борусия и ще дадат на Байерн един уникален и рядко срещан футболист. 37 милиона евро купуват душата, приятели. Прочетох много мнения. Едни от тях гласяха, че Марио искал да се развива, че нямало какво повече да даде на Борусия, че Гуардиола бил причината той да премине в Байерн, че на такава заплата не се казва "не", че с парите от трансфера Борусия ще купи доста добри играчи, които ще са нужни... 
  Хората са казали, че е по-лесно да стигнеш до върха, отколкото да се задържиш на него. А Марио бе на този връх- на футболния връх и на върха в сърцата на феновете. Бе най-обичан, най-пазен, всеки трепереше за него, когато се контузеше. Марио бе нашето момче. Но не се задържа на върха, на върха в Дортмунд. Кариерата и парите, израстването за него са важни, но те ли са най-важните? Попитайте феновете на Ливърпул, на Рома, на Юве, попитайте ги- парите ли са най-важни за големите им звезди? Титлите, трофеите... или нещо по-дълбоко. Онова, което Марио вече никога няма да има. Което той никога няма да спечели така, както бе го извоювал на Вестфаленщадион. А именно безусловната любов, преданост на един цял град. Никъде и никога той няма да бъде обичан и благославян така, както във футболната столица на Германия. Всъщност истински отдадените и влюбени в отбора футболисти остават въпреки всичко- въпреки пречките, трудностите, въпреки големите заплати, предлагани от други. 
  Гуардиола, добре. Прави ли един треньор отбора? Той ли е най-важен? Един треньор? Ако беше станал треньор на Ерцгебирге Ауе, пак ли щеше да идеш в Ауе, Марио?! 
Парите? Къде ще ги носиш тези пари? Не ти ли стигат парите в Дортмунд? 
Израстването? Не израсна ли достатъчно в Борусия? Не бе ли желан и от по-големи отбори в Европа? Кое е по-важно от ИСТИНСКАТА обич на цял един град? Кое евро от милионната ти заплата ще купи такава истинска обич? 
  И точно сега, в този важен момент. Когато целият отбор е съсредоточен върху най-важния си мач през годината и бомбата падна. Спокойствието в отбора се разруши и вместо момчетата да мислят за мача, ще мислят за Гьотце. Та тук всички са едно семейство, а този трансфер е все едно годеницата ти да преспи със съседа точно преди сватбата- ставаш на сутринта и гледаш леглото празно, поглеждаш през прозореца и виждаш твоята жена как се натиска със съседа.
  Всичко било въпрос на пари... Не! Всичко е въпрос на чест! Да си истински футболист не е въпрос само на много талант и успехи, а и на чест. Честта да оставиш сърцето и душата си в един отбор. И то в отбора, който ти даде всичко! Нито един гол, нито една титла не може да купи честта. И неслучайно един Гроскройц е най-обичан от феновете- не е най-добрият, но има тази чест. 
  За някои тези думи са празни, но за един истински привърженик, на който и да е клуб, тези думи са най-важни. Но приятели, не унивайте, времето лекува! Лекуват и 37-те милиона на Гьотце. Ще дойде друг "Гьотце", който няма да си тръгне при мисълта за Гуардиола или милионите в сметката. И все пак- на терена има още 10 играча, които имат нужда от подкрепата на феновете. Едни идват, други си отиват, Борусия остава! С нея остават и истински отдадените- фенове и футболисти. 
  А един ден Гьотце ще разбере, че хилядите на Борзигплац, хората по дърветата, 12 часа празненства по улицата, никой няма да му ги върне- нито Гурадиола, нито Байерн, нито заплатата. Марио, никога не забравяй Дортмунд, защото втори като този град няма да видиш.
  
Всеки, който иска да изрази позицията си по тази и други теми, може да го направи в блога, като изпрати мнението си на bvb_bulgaria@mail.bg

2 коментара:

  1. Pich evala za statiqta. Napulno stoq zad tvoite dumi, no dumata chest veche e mnogo dalechna na powecheto futbolisti. Az sum fen na Dortmund ot okolo 4-5 godini, no sum fen na Arsenal sigurno ot okolo 20 godini i tam e sushtoto. Veche gi nqma futbolistite kato Del Piero,Totti,Adams i vsichki tezi veliki imena ot blizkoto minalo,na koito samo kato im spomenej imeto i te pobivat trapki. Te zatova i shte si ostanat nai-velikite. Sega vseki gleda zaplatata i publikata i mnenieto na agitkata koqto do vchera go e bogotvorqla.Tova qvno weche ne e vajno za tqh. Nadqvam se Dortmund da namerqt svoq nov Gotze i sledvashtiq sezon da pokajat na neshtastnicite ot Bayern che s pari kupi ne se kupuvat.

    ОтговорИзтриване